09:30 / 24.06.2026
389
Един от най-разпознаваемите детски пулмолози в България - за дишането на децата, редките диагнози и екипа, който прави разликата
Д-р Габровска, от 1 юни сте част от екипа на ВИТА Kids. Какво Ви мотивира да вземете това решение?
Решението беше осъзнато и не беше само мое, а на целия ни екип. За нас беше важно да намерим място, където можем да правим това, което умеем най-добре - да диагностицираме и лекуваме деца, без нищо да отклонява вниманието ни от тази задача. Във ВИТА намерихме точно това - спокойна среда, модерни условия и преди всичко реална връзка между доболничната и специализираната болнична помощ. ВИТА Kids е центърът, в който детето идва за преглед, консултация и проследяване, а съвсем скоро Болница ВИТА ще открие и специализирано педиатрично отделение. Така веригата се затваря - от първия амбулаторен преглед до болничното лечение, ако се наложи, детето остава при едни и същи хора, които познават историята му. Това е комплексната грижа, в която вярвам.
Защо избрахте именно педиатрията?
При мен беше обратното на обичайното - първо исках да работя с деца, после реших, че пътят към това е медицината. Още в гимназиалните си години знаех, че децата ще са моята професия. И нито за миг не съм съжалявала. Ако трябваше да започна отначало, отново бих избрала педиатрията и детската пулмология.
Казвате, че детската пулмология обхваща огромна част от педиатричната практика.
Така е - при над 80% от децата, за които родителите търсят лекарска помощ, проблемът е свързан по някакъв начин с дихателната система. Детският организъм е различен: имунитетът все още се изгражда, дихателните пътища са по-тесни, реакцията към инфекции е по-бурна. Хремата, която "слиза" надолу. Кашлицата, която не спира. "Свиренето“, което буди родителите нощем. Много от тези симптоми преминават сами, но немалка част крият нещо повече.
Кои са най-честите поводи родителите да доведат детето си при Вас?
Рецидивиращите инфекции - деца, които боледуват всеки месец, и родители, които вече не знаят дали това е "поредната инфекция" или нещо повече. Кашлицата, която не отшумява седмици наред. Затрудненото дишане и свиренето в гърдите - особено при малките деца, при които състоянието може да се влоши бързо. А все по-често родителите ме търсят и за неща отвъд пулмологията -захранване, профилактика, обща педиатрична грижа. Това говори много за глада за достъпен детски лекар, на когото семейството има доверие.
Как родителят да различи острото от хроничното?
Острото заболяване идва бързо, има ясна причина и отшумява при правилно лечение. Хроничното е коварно - развива се постепенно и родителите неусетно свикват със симптомите. Започват да
приемат за нормално, че детето им кашля всяка сутрин или се задъхва при игра. А това не е нормално. Алармирайте, когато симптомите се повтарят, не отшумяват напълно между епизодите или детето е по-уморено и по-малко активно от обичайното. Дихателните пътища и белият дроб на детето не прощават пропуснато време.
Колко важна е профилактиката?
Изключително. И тук трябва да съм откровена - тревожи ме спадът на ваксиналното покритие. Помним епидемията от морбили преди години, когато заболяха десетки хиляди деца. Днес отново регистрираме случаи. Имунизациите не са формалност, а най-силният инструмент за превенция, който медицината познава. Нужно е по-добро здравно образование - и за децата, и за родителите. Профилактиката не е само липса на болест, тя е изграждане на устойчивост. И започва много рано.
Срещали сте и редки заболявания. Как се подхожда при тях?
Редките белодробни болести при децата изискват преди всичко да ги помислиш - много от тях имитират по-честа патология и могат да минат години преди вярната диагноза. Когато картината не се вписва в стандартния сценарий, когато детето не отговаря на лечение - тогава разширяваш погледа: генетични изследвания, образна диагностика, функционални тестове. И най-важното - дългосрочно проследяване. Имаме пациент с прогресираща белодробна фиброза, за което екипът ни се грижи години наред. След успешна колаборация с колегите от Jackson Memorial Hospital (JMH) и пълна държавна подкрепа в лицето на Изпълнителната агенция "Медицински надзор“ (ИАМН) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), детето получи белодробна трансплантация в JMH в Маями и шанс за нов живот. Но нашата работа не приключва с операцията - напротив, оттук започва най-отговорната част. В момента д-р Трифонов от екипа на VITA Kids е в САЩ по покана на американския екип по белодробни трансплантации, където преминава специализирано обучение по посттрансплантационна грижа и наблюдение на детето. Така малката ни пациентка ще бъде проследявана у дома по същите стандарти, по които беше оперирана отвъд океана. Такива случаи показват, че българските специалисти работят на много добро ниво, а подготовката и методите ни не отстъпват на тези в Европа и САЩ.
Често казвате, че екипната работа е сигурна формула за успех. Защо?
Защото детският пулмолог не може и не трябва да работи сам. Във ВИТА Kids детето се движи между специалистите, без родителят да разказва историята му отначало на всеки - лаборатория, образна и функционална диагностика, тесни специалисти, всички сме свързани. А самият факт, че дойдохме във ВИТА като екип, с проф. Велизарова и колегите, говори достатъчно. Запазихме нещо много ценно - доверието помежду си и общия език, изграждан с години.
Какво бихте искали да се промени в детското здравеопазване?
Най-болният въпрос е кадровият. Голяма част от лекарите, които лекуват и проследяват деца, като например общопрактикуващите лекари са в пенсионна възраст - и въпросът кой ще ги замени остава без отговор. След години може просто да няма кой да лекува децата. Вторият проблем са бюджетите - тъжно е, когато детски отделения разчитат на благотворителни кампании за апаратура. Децата заслужават системата да ги постави на първо място, не на остатъчен принцип. Същевременно виждам и поводи за оптимизъм - все повече млади лекари избират педиатрията по призвание, а частните структури инвестират сериозно в детско здравеопазване. Ако държавата подкрепи тази енергия с ясна стратегия, България има всичко необходимо, за да даде на децата си грижата, която заслужават.
Кое е най-тежкото в работата на педиатъра?
Най-тежкото в нашата работа са диагнозите, пред които медицината е безсилна. Малкият пациент, който те гледа с широко отворени очи и не разбира нито болката си, нито какво се случва с него. И има още нещо, което тежи дълго след работния ден - закъснялата диагноза. Дете, при което всичко можеше да бъде различно, ако беше стигнало по-рано до специалист. Тези случаи не се забравят. Защото в нашата професия рядко е болно само детето. Болно е цялото семейство - и педиатърът лекува всички тях.
А какво Ви окрилява?
Детето, което дойде задъхано, а съвсем скоро след това тича в кабинета ми. Родителят, който казва: "Вече спим нощем". Малкият пациент, който се смее на прегледа, защото вече не се страхува. В тази професия наградата е директна - виждаш я в очите на детето. И това те кара да продължаваш!
