Успешните войни, които цар Симеон води срещу Византия (в отделни моменти застрашават самото ѝ съществуване), маджарите и сърбите (Сърбия е покорена е включена в българските предели) увеличават значително територията на страната ни и я превръщат в една от най-могъщите сили в Югоизточна Европа. Но това, което прави делото на цар Симеон Велики наистина безсмъртно, е създаването на Преславската цивилизация.

Цар Симеон се прочува и като владетел строител. “И създаде той (Симеон) градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде и там прие царството" (Български апокрифен летопис, XI век). Цар Симеон превръща старото селище във великолепен град, който да бъде за българите това, което е бил Константинопол за ромеите. Преслав става център на богата материална и духовна култура, която извежда страната ни в челните редици на тогавашна Европа, пише nationalgeographic.bg.

В "Шестоднев" (X век) Йоан Екзарх прави великолепно описание на столицата Велики Преслав: "Когато някой обикновен и беден човек и при това чужденец, идвайки отдалеч, стигне до портите на царския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и целите изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено красиво с камък и дърво и различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен сламените колиби. И той ще се учудва и ще изглежда, че сякаш си е изгубил ума."

Не случайно времето на цар Симеон е наречено Златен век на българската култура. Българският владетел се посвещава и на създаването на богата литература, творена на новата писменост - кирилицата, създадена в Преславската книжовна школа през IX век, която да не отстъпва по нищо на византийската книжнина. Познати по име са малко от неговите съратници в това голямо дело, между които Климент Охридски, Наум Преславски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Тудор Доксов, Презвитер Григорий.

Френският историк Алфред Рамбо (1842 - 1905) казва: "Цар Симеон е за българите това, което е Карл Велики за нас, но по-образован и много по-щастлив, защото е успял да създаде една национална литература!"

Постижение на цар Симеон са и отстъпките, които Византия прави на неговия син Петър, обявен за “император (цар) на българите", и на българския църковен глава, провъзгласен за патриарх.