Благодаря – толкова проста дума, но с толкова голяма тежест. В последно време все по-често чуваме "мерси“, "тенкю“, "танкс“, сякаш нашата родна "благодаря“ е забравена някъде между чатове и чужди филми. А истината е, че тази дума е като малък букет от уважение, благодарност и признание, поднесен с усмивка.

Защо "благодаря“ е толкова специално?

Думата идва от корена "благо“ – онова, което е добро, приятно и ценно. Когато кажем "благодаря“, не просто изказваме благодарност, а споделяме нещо хубаво, нещо топло. Това не е просто учтивост, а израз на връзката ни с другия – показваме, че забелязваме, че оценяваме, че сме хора.

Думата "благодаря“ има дълбоки корени в старобългарския език, където се свързва със значението на "благо“ – доброта, благополучие, хубост. Интересното е, че думата не е пряко заимствана от друг език, а е развита на базата на нашите собствени езикови традиции. Старобългарската форма е благодарю, което буквално означава "благо давам“, т.е. давам добро. Оттам и до днес се е запазило значението на "благодаря“ като акт на признание и доброта. Докато западноевропейските "мерси“, "гратс“ и "тенкю“ идват от латински и други езици, "благодаря“ е истинска рожба на нашата култура и език. И това си струва да помним.

Българската литература съхранява тази дума като скъпоценност. В стари текстове можем да срещнем вариации като "благодарим“, "благодарю“, които се използвали за официални обръщения и изказ на признателност. Иван Вазов в своите писма често завършвал с топлото "благодаря Ви за вниманието“.

А българските поговорки са истинско богатство. "Фокус" ви предлага част от тях:

– "Благодарността е злато, а златото не ръждясва“ – показва колко трайна и ценна е признателността.

– "Който благодари, два пъти получава“ – защото когато благодариш, отваряш вратата към нови добрини.

– "Благодаря на този, който ми помогна, но ще помня и този, който не ми подаде ръка“ – признателност с мъдрост, за да знаем на кого да се доверяваме.

Какво губим, когато заменим "благодаря“?

Замяната на "благодаря“ с чуждици е като да заменим хубава домашна баница с някакъв готов замразен продукт. Да, пак става за ядене, но къде е вкусът?, пита "Фокус". "Мерси“ е кратко и лесно, но е без душа. "Тенкю“ звучи модерно, но не носи топлината на родния език. А "благодаря“ е като песен, която разказва историята на уважение и признателност.

Може би сме свикнали да го казваме само по официални поводи, но всъщност "благодаря“ е прекрасно средство да покажем внимание всеки ден. "Благодаря“ не е просто учтивост. Това е начин да покажем, че ценим другия, че не приемаме добрината за даденост. И макар понякога да ни се струва по-лесно да кажем "мерси“ или "тенкю“, нека си спомним, че "благодаря“ е думичката, която ни свързва с нашите корени, с нашата култура и с онова, което ни прави хора.