16:41 / 18.10.2026
323
Астрономи за първи път идентифицираха зелена звезда, документирайки плътен звезден остатък, наречен бяло джудже, който е придобил призрачен шартрезенозелен оттенък, след като е погълнал скалисти отломки от планети, които някога са обикаляли около него, предаде Ройтерс.
Цветът на звездата обикновено се определя от нейната температура. По-хладните звезди изглеждат оранжеви, Слънцето и подобните на него звезди са бели, а най-горещите имат бледосин цвят.
При белите джуджета обаче нещата стоят по-различно. Те представляват остатъци от ядрата на звезди с ниска до средна маса, които са изчерпали ядреното си гориво и са изхвърлили външните си слоеве. Повечето бели джуджета имат цветове, подобни на тези на другите звезди, като преобладава белият оттенък. С течение на времето обаче промените в химичния им състав могат да придадат на някои от тях по-необичайни цветове.
Новооткритият зелен обект, наречен WD J1330+6435, е бяло джудже в галактиката Млечен път, разположено на около 280 светлинни години от Земята в съзвездието Дракон. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година – около 9,5 трилиона километра.
"Първоначално се заинтересувахме от това бяло джудже, защото частици от планетарен материал са попаднали върху повърхността му, обогатявайки външните му слоеве с елементи като калций, литий и най-вече натрий“, заяви астрофизикът Марк Холандс от Университета на Уоруик в Англия, водещ автор на изследването, публикувано в списание RAS Techniques and Instruments.
В обикновените звезди натрият поглъща светлина с много специфична дължина на вълната в оранжевата част на спектъра. Това е същият оранжев цвят, който придава характерния оттенък на натриевите улични лампи.
"При това конкретно бяло джудже обаче плътността е толкова висока, че натриевите атоми непрекъснато са бомбардирани от околните атоми на хелия. Това променя енергийните нива на натрия“, обясни Холандс.
"В резултат натриевите атоми вече не поглъщат светлина само в една много тясна част от оранжевия спектър. Вместо това те поглъщат светлина с жълти и оранжеви дължини на вълната, както и част от червената светлина. Така се получава звезда с красиво шартрезенозелено сияние – нещо, което не би било възможно при звезди, подобни на Слънцето“, допълни Холандс.
Откритието е част от проект, който изследва какъв цвят имат белите джуджета, когато се наблюдават с човешко око. Обикновено масата на едно бяло джудже е около половината от тази на Слънцето, но е концентрирана в обем с размерите на Земята.
"Белите джуджета са свръхплътни звездни обекти – те са приблизително с размерите на Земята, но съдържат около 165 000 пъти повече маса от нея. Затова дори малко количество натрий може да блокира голяма част от оранжевата светлина, излъчвана от звездата“, каза Борис Генсике, астрофизик от Университета на Уоруик и съавтор на изследването.
"В крайна сметка процесът много прилича на смесването на цветове в палитрата на художник. Започва се с няколко основни цвята, които се смесват, за да се получи желаният нюанс. Ако част от цветовете в сместа бъдат премахнати, крайният резултат се променя“, обясни Генсике.
Звезда с цвят на сьомговорозово
Изследователите са проучили 151 бели джуджета, разположени на около 65 светлинни години от Земята. Средният цвят на наблюдаваните обекти е бял.
Една от звездите обаче се отличава с може би най-червеникавия оттенък сред известните досега звезди – сьомговорозов. Обектът, наречен WD J1011+2845, се намира на 48 светлинни години от Земята в съзвездието Малък Лъв. В този случай промяната в цветовата палитра не се дължи на натрия, а на въглерода.
"Вместо нещо да попадне върху звездата, в този случай въглеродът излиза от дълбоките ѝ вътрешни слоеве“, обясни Генсике.
Данните, използвани в изследването, включват наблюдения на светлинните спектри от проекта Sloan Digital Sky Survey, осъществени с телескоп в Ню Мексико, както и модели на спектрите на белите джуджета, разработени от самите изследователи.
Учените установили, че цветовете на белите джуджета се обособяват в отделни групи в зависимост от състава на атмосферата им. Богатите на въглерод бели джуджета обикновено са розови или лилави. Тези, чиито атмосфери са обогатени с материал от разрушени планетарни системи, клонят към жълтия цвят. Белите джуджета с по-ниска температура и атмосфери, съдържащи смеси от водород и хелий, имат цианов или бледосин оттенък. Като цяло наблюдаваните цветове обхващат почти целия видим спектър.
Макар WD J1330+6435 да е първият документиран пример за зелена звезда в реалния свят, зелени звезди се срещат и в научната фантастика, включително в скорошния филм по комиксите "Супергърл“.
"Това наистина показва, че Вселената понякога е също толкова странна, колкото всичко, което научната фантастика може да измисли“, каза Холандс.
