Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Година след като представи книгата си Божана, писателката Анна Авиил вече публикува и втория си роман – "Христина. Дочакано утро“. За вдъхновението зад книгите си тя разказа в предаването "Утрото на фокус“ по Радио ФОКУС.

"Още в началото на "Божана“ много бързо осъзнах, че тази история няма как да бъде събрана в една книга и че най-вероятно книгите ще бъдат две“, сподели тя.

По думите ѝ първо се е родил образът на Христина, а след това и този на майка ѝ Божана. И двата персонажа са художествена измислица, но събират в себе си чертите на жените от онова време.

"Моралът, който са имали нашите предци, е нещото, което ме вдъхновява и мотивира да пиша в тази посока, защото именно тази ценностна система ми липсва днес“, заяви Анна Авил.

Авторката разказва още, че историята на Христина е започнала да се оформя в съзнанието ѝ много преди написването на книгата, но е било естествено събитията да следват своя хронологичен ред.

"Постарала съм се да включа ключови моменти от развитието на нашата страна – онова следосвобожденско развитие, в което българинът трескаво и динамично се е опитвал да навакса всичко пропуснато през петвековното затъмнение на страната ни“, каза Авил.

Тя посочва, че едно от най-впечатляващите събития за хората тогава е било въвеждането на електрическото осветление в столицата.

"То наистина е изглеждало като чудо – хора са идвали от провинцията, за да видят за какво става дума. Това е било нещо невиждано и аз се постарах да опиша събитието по подобаващ, тържествен начин“, допълни авторката.

Макар в романа да има известно отклонение от историческата фактология, тя признава, че съзнателно е избрала по-емоционален и символичен подход.

"По онова време посрещането на Новия век не се е случвало на открито, но аз исках именно по тържествен начин да пресъздам пускането на общественото електрическо осветление. Затова представих този момент така, че Новият век да бъде посрещнат под открито небе и под светлините на електрическото осветление“, разказва тя.

По думите ѝ впечатление прави и огромната жажда за образование на българите от онези години.

Авил подчертава, че книгата засяга преломен момент от българската история, когато надеждата и вярата са били най-силната опора за хората.

"Надеждата за национално обединение. Надеждата, че бленуваният идеал най-после ще бъде осъществен“, уточни писателката.