Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Анализ на близо 1800 международни публикации от последната година показва, че светът по-често свързва България с нейните проблеми, отколкото с нейните успехи. Според United Partners, авторите на проучването, това превръща домакинството на Евровизия 2027 в една от най-значимите възможности за международно позициониране на страната от присъединяването ѝ към Европейския съюз насам.

Комуникационна агенция United Partners, основана в София и създател на глобалната мрежа United Partners Network (UPN), обединяваща над 77 независими агенции по света, публикува днес резултатите от изследването "Чия е историята? България, Евровизия и разликата в приписването“.

Проучването анализира 1796 публикации в международни медии за периода май 2025 - май 2026 г., обхващащи 19 теми - от приемането на еврото, санкциите срещу "Лукойл“ и бюджетната криза до първата българска победа на Евровизия.

Основният извод е едновременно прост и показателен - когато новината за България е негативна, тя почти винаги остава ясно свързана със страната. Когато е позитивна, тази връзка отслабва.

По показателя "притежание на бранда“, степента, в която международните медии свързват дадена история с България, негативните новини достигат средна стойност от 0,81, а позитивните - едва 0,60.

Обратният пример е Ливърпул 2023. Като домакин от името на Украйна, градът превърна конкурса в кампания за собствения си бранд, която върви успоредно с продукцията на EBU, а не "под“ нея, и постигна измеримо, документирано нарастване на посещаемостта и възприятията.

Това не е проблем на вниманието. България никога не е получавала толкова интензивно международно медийно отразяване, колкото през последната година. Светът ни вижда. Въпросът е какво запомня и с какво свързва името България.

Това казва Мария Гергова-Бенгтссон, основател на United Partners и United Partners Network.

Най-голямата изненада в анализа идва от сферата на културата. От всички разгледани теми победата на България на Евровизия отчита най-ниско ниво на приписване - 0,55.

В голяма част от международните публикации успехът се свързва преди всичко с изпълнителката Дара, песента Bangaranga или самия конкурс. България присъства в историята, но рядко е нейният централен герой.

За сравнение, теми като еврозоната, отбранителната индустрия и инвестициите постигат стойности около 0,85 и остават много по-тясно обвързани с образа на страната.

Защо това има значение точно сега 

Изследването идва в момент, когато България се подготвя да бъде домакин на Евровизия 2027 - събитие, което ще привлече хиляди журналисти и ще постави страната в центъра на международното внимание за месеци напред.

Историята на конкурса показва, че ефектът не е автоматичен. Когато Израел приема Евровизия в Тел Авив през 2019 г., а Азербайджан - в Баку през 2012 г., голяма част от международното внимание остава концентрирано върху самото събитие или върху съпътстващи политически теми, а не върху държавите домакини.

Обратният пример е Ливърпул през 2023 г. Градът успява да използва конкурса като платформа за собственото си позициониране и да превърне домакинството в част от по-широка история за своята идентичност, икономика и културно влияние.

Преносът на репутация никога не се случва автоматично. Ливърпул успя, защото зад този резултат стоеше ясна стратегия. България има предимството да може да планира подобен подход още сега, докато моделът на домакинството тепърва се оформя. Това казва Мария Гергова-Бенгтссон, основател на United Partners и United Partners Network.

Четири стъпки, които могат да увеличат ефекта от Евровизия 2027  

Въз основа на международния опит United Partners препоръчва четири практически мерки:

– изработване на кратък национален наративен план още преди финализирането на основните договори за домакинството;

– активна работа с международните медии по теми като еврозоната, инвестициите и отбранителната индустрия в периода около конкурса;

– синхронизиране на ключови национални съобщения с глобалния медиен интерес към България през 2027 г.;

– по-видимо присъствие на българската идентичност в градската среда и официалната визуална комуникация на домакинството.

Репутацията не се изгражда сама. Тя е резултат от последователни решения и ясни послания. Светът ще говори за България през 2027 г. Въпросът е дали ще говори за България по начина, по който ние бихме искали, обяснява

Мария Гергова-Бенгтссон.