В наши дни аматьорският футбол се е превърнал в своеобразен остров, до който достъп има почти всеки. Стига да поиска. Без значение дали става въпрос за нискоразрядни отбори или за тимове, чиито играчи прекарват повече време в кръчмата, отколкото на терена и на тренировки.

Разбира се, тук не става въпрос за гонене на високи спортни постижения или класирания в горната дивизия, защото самите "магьосници" най-често имат професия, която ги изхранва. 

Качеството на играта в т.нар. "неделни лиги" е ниско, но пък емоцията винаги е неподправена и рядко можеш да предугадиш какво ще се случи. 

По нашата територия има много клубове с култови имена, превърнали се в част от местния фолклор - Малчика Юнайтед, Ювентус 95 (Малчика), Макак (Шумен), Барселона (Бацова Махала), Белия балет (Попово), Бозудган (Боздуганово), Дива свиня (Цонево) и още, и още, и още...

Водеща е любовта към играта и събирането с приятели. Няма интервюта, няма пресконференции, няма ги и несериозно високите заплати. 

Аматьорски лиги и отбори със забавни имена може да бъдат намерени навсякъде по света. Точно такава е историята и на италианския Астън Бира.

Градчето Волтри, на минути от Генуа. С население от около 12 000 души, малката общност набира все по-голяма популярност из Стария континент именно заради култовия си аматьорски тим.

Астън Бира, кръстен на европейския шампион от 1982 г., съчетава в името си Астън и думичката "birra", която на италиански означава...бира!

Емблемата на клуба наподобява тази на бирмингамския клуб от Висшата лига. С една малка разлика, че лъвчето на Астън Вила не държи халба бира в ръката си. Екипите на играчите са в цветовете на английския тим - тениска на райета в цвят бордо и синьо.

Астън Бира се състезава в аматьорската лига "Power Off" и заема 5-о от общо 14 места. Интересно е да се спомене, че именно Дженоа е най-старият клуб в Италия, създаден от английски емигранти през 1893 г.