Разходите на болниците растат все повече, показва разследване на "Фокус". За първите 7 месеца на годината болниците са глътнали 2.651 млрд. от Здравната каса. Ако извадим 146 млн., които отидоха за надлимитната им дейност от миналата година, това означава, че средно на месец клиниките усвояват от фонда по 358 млн. лв. За да им стигнат парите с това темпо на харчене, в бюджета на касата те трябва да са 4.3 млрд., а всъщност толкова пари няма. Бюджетът на фонда за болниците е 4.15 млрд. лв.

Ръстът на разходите за дейността на болниците само за първите 6 месеца на тази година спрямо същия период на миналата е с 204 млн. лв. повече. Зад това число обаче не стои никакво увеличение на цените на пътеките и процедурите, а единствено и само повече отчетена дейност. Освен неоправдани причини, зад ръста на болничните разходи има и неравнопоставеност сред самите играчи в системата на болничната помощ. За да е още по-фатална картината, целият резерв на касата ще бъде похарчен само за болници, което е несправедливо спрямо останалите участници в здравния сектор, които не си позволяват да харчат от обществения ресурс в подобен мащаб и които са поставени в условия на реални отраничения в цени, стойност или обеми на предлаганите здравни стоки и услуги, закупувани и заплащани от касата. Сред тях са джипитата, специалистите, фармацевтите, лабораториите, зъболекарите и производителите на медицински изделия и лекарства. По традиция всяка година резервът се поделя между тях в определени пропорции.

Най-голяма част от средствата на здравната каса за болнична помощ по традиция отиват в най-големите болници у нас. С годините сред тях има все повече частни лечебни заведения и все по-малко държавни, а общинските скоро ще се превърнат в изчезващ вид.

Проблемът е свързан с това, че при здравноосигурителните плащания за болничната помощ, за разлика от останалите пера в бюджета на НЗОК, липсва ясно разработен механизъм, който да гарантира предвидимост и устойчивост на разходите. Това води до ежегодни финансови дефицити и невъзможност за бюджетно планиране.

Кой печели от това? Тези, които взимат най-много от този бюджет и които всяка година увеличават неконтролирано обема и размера на своите договори с касата.

Въпреки очевидното превишение на разходите в бюджета, не се прави нищо за да бъде въведен механизъм или мерки за ограничаване на загубите за бюджета. Към днешна дата НЗОК не е възприела, нито е предложила коригиращи правила, така както предвижда чл. 9 от Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. Разпоредбата гласи, че НЗОК трябва да планира, договаря, закупува и заплаща медицинска помощ (в рамките на пакета по чл. 55, ал. 2 от Закон за здравното осигуряване), лекарствени продукти и медицински изделия, съобразявайки се с утвърдените разходи по бюджета - т.е. не извън рамките на утвърдените стойности. Ако се установи, че реалните разходи отклоняват - т.е. са по-големи спрямо утвърдените стойности - управителят трябва да информира Надзорния съвет, да посочи причините за отклонението и да предложи коригиращи мерки.

НЗОК разчита на това, че плащанията по договорите с изпълнителите на болнична помощ така или иначе не могат да надхвърлят бюджетната наличност. Но никой не говори за това какво се случва с натрупаната надлимитна дейност и натрупаните задължения, които рано или късно се плащат с лихвите.

Ако разпоредбата на бюджетния закон не се изпълнява, последствията могат да включват:

- Непредсказуеми бюджетни отклонения, прекомерни разходи и непредсказуем недостиг на средства през всяка следваща година.

- Непланирана отчетност и условия за финансови злоупотреби.

- Определени лечебни заведения да не получават навреме или пълно плащане, което би било пагубно най-вече за общинските и по-нестабилните държавни болници.

Проблемите изглежда не са само в регулацията и липсата на адекватна нормативна уредба. Проблеми могат да се открият и в това, че към този момент санкциите са слаби и не се работи по тяхното засилване. Не се предлага адекватна отговорност, например за неизвършена дейност, която очевидно е престъпна, след като е послужила за отчитане и заплащане на пари. Масираният контрол на НЗОК през последните месеци само доказа неговата безпомощност.

На фона на всичко това непрекъснато се разрешават нови дейности и нови легла за определени лечебни заведения. Никой не може да каже действа ли здравна карта или не. Не е ясно на какъв принцип всички заявени от болниците нови легла се разрешават, договарят и допускат до финансиране.

Предстоят преговори с БЛС за новия рамков договор за 2026 - 2028 година, но въпросът е дали ръководството на НЗОК има необходимият капацитет и способности да договори механизъм за контрол върху дейността на болниците и да дисциплинира изпълнителите на болнична помощ.

"Фокус" ще продължи да следи действията на НЗОК и на отговорните институции, очаквайте нови сериозни разкрития и анализи по повдигнатите проблеми.