01:30 / 30.10.2026
137
Екстрактът от коприва е официално одобрен от Европейския съюз като "базисна субстанция“ за защита на растенията. Той може да се използва срещу листни въшки, акари и някои гъбични болести при определени култури, като така да намали нуждата от химически пестициди. Това разглежда в материал за Климатека Роман Рачков, който обяснява кога и как работи този подход.
По-топлите зими и по-дългите вегетационни сезони променят условията, при които се развиват много земеделски вредители. Меките зими убиват по-малко от тях, а по-дългите лета им дават повече време да се размножават. Фермерите често отговарят с повече химически пестициди, които почти всички се произвеждат от изкопаеми горива и при производството си отделят парникови газове.
Има и друг проблем. Здравата почва е пълна с полезни бактерии и гъби и работи като "попивателна“, която поема и задържа въглероден диоксид от атмосферата. Агресивните химикали унищожават тези организми и почвата губи способността си да задържа въглерод, а понякога започва и сама да го отделя.
Европейското законодателство (чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1107/2009) определя като "базисни субстанции“ продукти, чието основно предназначение не е борбата с вредителите. Става дума за храни и битови продукти, за които науката е доказала, че действат срещу гъбични болести, насекоми или имат стимулиращи свойства. Примери са содата бикарбонат, суроватката, слънчогледовото олио, оцетът и бирата.
Водният извлек от коприва е одобрен от ЕС през 2017 г. и е напълно регламентиран продукт. Той е разрешен срещу:
- листни въшки (като Myzus persicae, Aphis fabae и Macrosiphum rosae), земни бълхи, плодов червей по ябълка и круша и акари по определени култури;
- гъбични болести: алтернария по зелевите култури, оидиум и алтернария по краставиците, монилиоза по овощните, мана по лозата и фитофтора по картофите.
Изсушена коприва може да се смесва в мулча като стимулатор при отглеждането на домати и краставици. Това е отделна употреба и не бива да се бърка с пръскането по листата.
Авторът посочва две чести грешки. Копривата не действа профилактично срещу листните въшки и се пръска само когато вредителят вече е налице. Одобрението на ЕС също не е общо: за всяка употреба извън изрично описаните култури, дози и методи се изисква отделна оценка на европейско ниво.
Според автора употребата на коприва създава по-малко емисии в сравнение със синтетичните пестициди, чието производство минава през добив на изкопаеми горива, енергоемки химически заводи и транспорт. Без агресивна химия почвеният микробиом оцелява, а почвата, богата на органична материя, продължава да улавя въглерод. Копривата стимулира и собствената защита на растенията, като те развиват по-дебела листна маса, която ги пази по-добре при суша и температурни шокове.
Решението не е универсално. Копривата няма дълготрайно действие, затова третиранията трябва да са чести, на всеки 7 до 15 дни. Това означава повече работа с машини на полето и повече енергия, която трябва да се компенсира с комбиниране с други практики. Дозите са прецизни и различни за всяка употреба, а много фермери нямат достъп до проверени протоколи за големи площи.
Затова правилният подход е интегрираното управление на вредителите (IPM), в което базисните субстанции са един от инструментите, но не заместват всички останали.
Какво е положението в България
Копривата расте обилно и диво в цялата страна: край реките, оградите и синорите. У нас има и силна традиция в билколечението, поради което според автора употребата ѝ в земеделието вероятно ще бъде лесно възприета. Надзорът се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). За одобрените в ЕС употреби на базисните субстанции не е нужна отделна регистрация у нас, но важат същите условия за култури, дози, срокове и карантинен период.
За малките и средните стопанства (с доматени лехи, лозя и овощни градини) копривата е лесно приложимо средство. При големите стопанства преходът изисква повече планиране на честотата на третиране и на доставките на суровина.
Основният извод е, че копривеният извлек не е чудотворно средство. Той няма да измести химическата индустрия, но показва, че част от решенията за по-устойчиво земеделие стъпват върху познати практики, вече с ясни правила кога, как и срещу кои вредители могат да се използват.
