16:23 / 01.07.2026
285
Влизането на България в еврозоната очаквано предизвика ценова революция. Със сигурност заслуга затова имат спекулантите, както и недобре обмисленото решение за датата на приемане на еврото. Но инфлацията в България се стимулира и от други фактори. Именно те вероятно няма да действат еднократно, както смяната на валутата и могат да поддържат повишаването на цените в дългосрочен план. Затова е важно да се познават.
В целия Европейски съюз най-големият инфлационен шок изобщо от началото на ХХI век се реализира през 2022 година заради началото на войната в Украйна. Вероятно добра основа за този ръст на цените беше усиленото печатане на пари по време на Ковид пандемията, но със сигурност основна заслуга за високата инфлация най-вече през 2022 година имат санкциите срещу Русия и резултатът от тях като рязка промяна в цените на горивата. Европа загуби най-близкия и най-евтин източник на енергоносители.
Но с течение на времето към фактора високи цени на петрола и природния газ започва да се усилва значението и на "бонуса“ нови цени на електроенергията в резултат на "Зелената сделка“. Увеличението на цените по-сходен механизъм засяга цяла Европа. Но обяснението само на българския случай ще ни бъде достатъчно, за да разберем как действа "зеления механизъм“ на европейско ниво.
Въпросната сделка е свързана от една страна с поемане на ангажименти от държавите за периода на затваряне на топлоелектрическите централи, но едновременно с това и с промяна на количеството на т. нар. въглеродни квоти. Европейската комисия определя този таван и той автоматично намалява всяка година. Намаляването на предлагането на въглеродни квоти автоматично води до покачване на тяхната цена. По този начин всеки мегават час ток, произведен от ТЕЦ се натоварва допълнително с около 90 евро, а понякога и повече към крайната цена.
По този начин цената на тока от нашите ТЕЦ става много висока и трудно продаваема на пазара. През деня или по-скоро по светло това не е проблем, тъй като тогава произвеждат електроенергия фотоволтаичните централи. Но след залязване на слънцето те спират да работят. През зимата слънцето залязва рано, а пиковото потребление на ток на българските домакинства е приблизително между 19 и 21 часа, когато хората се прибират вкъщи. Тогава може да се разчита само на изкуствено оскъпения ток от ТЕЦ или на гръцки газови топлоцентрали, от които България е внасяла ток усилено през тази зима.
Въпреки че българите получиха през зимата много по-високи сметки за ток и с основание негодуваха срещу тях, все пак трябва да имаме предвид, че цената на тока за домакинствата е обект на сериозна регулация от страна на КЕВР и битовите потребители ползват с предимство евтиния ток от АЕЦ "Козлодуй“.
Но ситуацията с цената на т. нар. "промишлен ток“ е далеч по-апокалиптична. Особено през зимата българският "бизнес“ няма привилегията да работи само по светло и той поне на книга в най-голяма степен "плаща сметката“ за Зелената сделка с цени на тока, които понякога достигат умопомрачителни и апокалиптични нива и то особено през изминалата зима. Така България стана част от общия за Европа проблем с високите цени на енергоносителите, които удрят реалния сектор и вкарват все по-усилено в оборот темата за деиндустриализацията на Европа.
На пръв поглед астрономическите цени на тока за "бизнеса“ касаят само богатите, капиталистите и олигархията. Да, ама не. Всъщност, когато българските фирми получат високите сметки за тока, първата им работа е да ги калкулират в цената на продукцията, която продават на българските потребители. В случая еврозоната и еврото се явяват и идеално оправдание за ценовата революция.
Така обикновеният българин живее с илюзията, че скъпият промишлен ток и зелената сделка не са негов проблем, но реално той плаща всичко това от джоба си, защото неговите политици са се съгласили умишлено и излишно да натоварят с европейския данък "въглеродни квоти“ единствените ни централи, които са чисто български и работят с единствената енергийна суровина, с която България разполага – въглищата, а между другото са индустрия, която храни 30 хиляди българи и респективно семействата им.
За да завършим оптимистично, ще покажем, че положението не е толкова трагично, а може да стане и по-лошо още следващата зима. На този етап пролетта и наближаващото лято не ни зареждат с оптимизъм за ценова нормализация. Но "най-забавното“ може да се случи в следващия есенно-зимен период. Тогава отново денят ще става по-къс, фотоволтаиците ще произвеждат все по-малко ток и ние отново ще трябва да разчитаме на гръцките газови централи, защото сами сме си направили тока от нашите ТЕЦ прекалено скъп, а той ще е още по-скъп, защото въглеродните квоти ще са още по-малко и респективно на по-висока цена.
Опираме пак до важните през изминалата зима гръцки газови централи. Уловката е в това, че те са ни продавали ток, произведен от газ при цени на този газ от преди затварянето на Ормузкия проток. Неговото затваряне рязко промени тези цени. Говори се за мир в Близкия изток и отваряне на прословутия проток. Може и така да стане. Но какво правим при нова ескалация на конфликта с Иран примерно през декември и колко ще струват природният газ и респективно гръцкият ток тогава? Та оптимистично погледнато след 6 месеца днешните цени може да ни се виждат не толкова високи…
Анализът е на Център за конкурентна икономика и индустрия.
