20:29 / 29.10.2026
328
Въпреки трудната ситуация, в бюджета за следващата година средствата за научна инфраструктура и научна дейност ще бъдат увеличени почти двойно и ще достигнат 62 милиона евро. Това е ясна заявка на държавата, че ние ще продължим да подкрепяме всички Вас. Ще търсим ефективни форми на сътрудничество - финансови и организационни. Това заяви премиерът Румен Радев на официалната церемония за връчване на наградите за наука "Питагор" 2026.
Като успешни примери министър-председателят посочи Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии "INSAIT", както и меморандума за сътрудничество между държавата и "Ендуросат“ във връзка с изграждането в бившата авиобаза "Доброславци“ на един от най-големите индустриални паркове в Европа за космически технологии, изследвания и развойна дейност.
"Обединявайки образование, наука и бизнес, ние превръщаме България във все по-атрактивно място за инвестиции“, посочи Радев.
"Потенциалът на една нация вече не се измерва само с нейните природни богатства, броя население, финансов ресурс и икономическа мощ, а най-вече със силата и постиженията на нейните учени", каза още и изтъкна значението на инвестицията в младите учени, на връзката между образование, наука и бизнес, както и на скоростното внедряване на научните постижения в икономиката и в обществения живот.
"Във ваше лице имаме не само амбицията, но и реалните шансове да бъдем сред първите“, обърна се Радев към българските учени. По думите на премиера е важно държавата, научната общност и бизнеса да работят заедно, така че България да заеме по-бързо полагащото й се място на световната научна и икономическа карта.
Премиерът изрази съгласие с думите на министъра на образованието и науката професор Георги Вълчев, че учените са встрани от "прожекторите“. "Нека да ги изкараме под "прожекторите“ и те да станат пример за младите хора“, призова Радев и добави, че "ако искаме да се развиваме като модерна, като прогресираща държава, можем да го постигнем, само ако изразяваме уважение и признателност към тези, които ни разкриват бъдещето: нашите учени“.
Кои получиха награди?
Проф. Ивайло Търнев, изследовател на редки генетични заболявания, спечели Голямата награда "Питагор“ за цялостен научен принос за 2026 г. Той е ръководител на Катедрата по неврология в Медицинския университет - София и началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ "Александровска“. Отличието му връчи премиерът Румен Радев.
Церемонията беше открита от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, който подчерта значението на учените за развитието на обществото и необходимостта от по-голямо доверие в науката. Той изрази надежда, че предприетите реформи ще върнат блясъка на българското образование.
Проф. Търнев участва в първото в света научно описание на 15 наследствени заболявания. Изследванията му допринасят за установяването на генетичните причини за редки заболявания, ранната им диагностика и лечение. Той е и сред основните инициатори за създаването на модела на здравните медиатори в България. Наградата му включва статуетка и 8000 евро.
В категорията "Науки за живота и медицина“ отличието за млад учен получи доц. д-р Мартин Караманлиев за работата си по развитието на роботизираната хирургия, а за утвърден учен беше награден проф. Славчо Томов от Медицинския университет - Плевен за приноса си към минимално инвазивната хирургия.
За млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки беше отличена гл. ас. д-р Михаела Барокова от Нов български университет за изследванията си върху езиковото и комуникативното развитие на деца от аутистичния спектър. Наградата за утвърден учен в тази област получи проф. Иван Русев от Икономическия университет - Варна за изследванията си върху стопанската история на България.
В областта на природните и инженерните науки призът за млад учен спечели гл. ас. д-р Цветелина Кънева от Русенския университет "Ангел Кънчев“ за разработването на алгоритми за по-ефективно използване на слънчевата енергия и управление на животновъдни стопанства. За утвърден учен беше отличен проф. Петър Антов от Лесотехническия университет за изследванията си върху превръщането на дървесните отпадъци в материали с добавена стойност.
Наградата за комуникация на науката получи проф. д-р Радостина Александрова от БАН за представянето на научните открития и медицинските новости на достъпен език.
Всички номинирани получиха грамоти, а отличените - и парични награди от 5000 евро, с изключение на носителя на Голямата награда, чиято премия е 8000 евро.
