"Величие" искат промени в Конституцията 

В декларация от парламентарната трибуна партия "Величие“ обяви, че събира подкрепа от народното представителство, за да внесе проект за изменение на Конституцията на Република България. С него предлагаме да се възстановят в пълнота правомощията на президента да избира служебен министър- председател при свободна преценка, без ограниченията, наложени в рамките на тесен избор по силата на шестата поправка на Конституцията от декември 2023 г.

"Днес България има нужда от повече сигурност в правилата и по-малко импровизация в държавността. Конституцията е договор между поколенията – гръбнакът на държавата, който трябва да стои изправен и в най-тежките политически бури", се посочва в позицията на партията. 

ПП "Величие“ подготвя проект за изменение и допълнение на Конституцията с цел възстановяване на редакцията на чл. 99, ал. 5 от преди промените от 20.12.2023 г. (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.). В основата на инициативата стоят възстановяване на баланса между основните конституционни органи и реално прилагане на принципа за разделение за властите, както и връщане на отговорността за съставяне на служебен кабинет към президента като конституционно предвиден гарант за непрекъсваемост на изпълнителната власт при парламентарна криза.

С измененията в чл. 99, ал. 5 бе въведен модел, при който възможностите за служебен министър-председател се свеждат до лицата от изчерпателно изброен кръг длъжности, а ключови елементи от процедурата се обвързват пряко с волята на Народното събрание. Всички лица от този списък са избирани от парламента или са пряко зависими от неговите решения. Така центърът на тежестта се измества, и то не към отговорност, а към удобство. Това грубо нарушава принципа за разделение на властите и разклаща конституционния баланс между Народното събрание, президента и Министерския съвет.

''Тук не става дума за дребна редакция, а за промяна в начина, по който работи държавата. Когато на един конституционен орган се отнемат основни правомощия или се прехвърлят към друг, се засяга самата архитектура на държавното управление. Резултатът е предвидим: институциите се гледат подозрително, вместо да се балансират; кризите се удължават, вместо да се решават; доверието се руши, вместо да се възстановява". 

"Действащата редакция поражда и практическа несигурност: откази на потенциални кандидати, въпроси за несъвместимостта на висши публични длъжности с ролята на служебен министър-председател, както и проблеми с отговорността и контрола върху служебното правителство. Вече се вижда как всяка парламентарна криза може да бъде тласната към конституционна – и България да плаща цената с блокирани институции и още по-ниско доверие. Нещо повече, става въпрос за назначаване на онези, които ще организират парламентарните избори".

"Предложеният проект има една проста цел: връщане на нормалността в действието на основния закон. Връщане на ясното разграничение между властите, на работещия баланс и на еднозначната отговорност при формиране на служебно правителство. Запазваме и позитивния елемент Народното събрание да функционира като активен орган между два избора, по без това да обезсилва президентската функция в момент на криза и без да прехвърля фактическата кадрова тежест към парламента".