14:47 / 18.06.2026
559
Народното събрание гласува окончателно поемането на нов държавен дълг до 3,8 милиарда евро. Предложението бе внесено от Министерството на финансите при втори опит, след като първоначалното предложение от ПГ на "Прогресивна България" бе оттеглено в началото на юни заради липса на подкрепа от парламентарните групи, предаде репортер на ФОКУС.
Промяната се прави чрез текстове в т.нар. удължителен закон за държавния бюджет. Решението позволява емитиране на нов дълг на международните капиталови пазари, както и поемане на краткосрочен държавен дълг в рамките на сумата до 3,8 млрд. евро, който трябва да бъде изплатен до края на текущата бюджетна година. Предвижда се и Министерският съвет да получи мандат за преговори с Европейската комисия за заем от 3,2617 млрд. евро по инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Според мотивите на Министерския съвет увеличаването на тавана на дълга е необходимо заради нуждата от ресурс за префинансиране на плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и заради влошената геополитическа обстановка и поскъпването на енергоносителите, които влияят върху ликвидността на бюджета.
Поправката в закона се налага, тъй като според Закона за публичните финанси в условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг.
Размерът на падежиращия държавен дълг през 2026 година е 1,41 млрд. евро. Нов дълг в този размер вече бе поет от началото на годината чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар. Това на практика означава, че правителството не може да тегли нов дълг до приемането на редовен бюджет за тази година.
Дебати
В рамките на парламентарните дебати лидерът на "Продължаваме Промяната" и бивш финансов министър Асен Василев поиска таванът на дълга да бъде до 2,1 милиарда евро, но предложението му не срещна подкрепа.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че предвидената възможност за поемане на нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро не означава безконтролно харчене, а представлява "ликвидна застраховка" за стабилността на България.
По време на обсъждането на второ четене на промените в удължителния закон за бюджета опозицията поиска повече яснота за какво ще бъдат използвани средствата. Асен Василев от "Продължаваме промяната“ посочи, че липсва точен разчет, а Мартин Димитров от "Демократична България“ заяви, че формацията не подкрепя законопроекта, тъй като няма единно обяснение защо е необходим кредитът.
Петкова отговори, че разрешението за дълг до 3,8 млрд. евро не означава, че цялата сума ще бъде изтеглена и похарчена веднага. По думите ѝ представянето на максималния размер като автоматично поемане на целия дълг е политическа интерпретация, а не финансов факт.
Тя обясни, че отлагането на финансирането до приемането на бюджета за 2026 г. крие риск, тъй като през август международните пазари са с по-ниска активност. Според нея това може да доведе до по-висока цена на дълга и до по-неблагоприятни условия.
Петкова предупреди, че ако ликвидността не бъде осигурена навреме, може да се стигне до затруднения при изплащането на пенсии, заплати и социални плащания. Асен Василев от своя страна заяви, че тези разходи са приоритизирани по закон и при липса на заем най-много биха се забавили капиталови плащания.
