На 4 ноември 2025 г. в "София Тех Парк" се проведе национална среща "От наука към иновации" по Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". Срещата се организира от Изпълнителна агенция "Програма за образование". В нея се включиха над 300 представители на бизнеса, научната общност и социалните партньори. Форумът имаше за цел да насърчи партньорството между центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, изградени с подкрепата на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 и представители на индустрията.

Заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски изтъкна при откриването на срещата, че все по-ясно се очертава необходимостта от общ път и общо виждане за трансформацията на българската икономика, като научната инфраструктура, изграждана през последните години, трябва да се превърне в ускорител на развитието и на смелите решения, от които страната има нужда. Той допълни, че България трябва да създаде нова култура на предприемачество, която да свързва научните резултати с бизнеса и реалното икономическо приложение.

Иван Попов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование", сподели какви дългосрочни цели са си поставили.

Иван Попов: Срещата "От наука към иновации" е продължение на една инициатива на Изпълнителна агенция "Програма за образование", която стартирахме в 2022 г., защото тя е насочена към свързването на научните центрове, новоизградените научни центрове с бизнеса. Кои са тези центрове? Това са 21 центъра, които изградихме с Европейски фонд за регионално развитие и национални средства през последните около 7 години. Това не са центрове, които се появиха от нищото. В тях участват над 60 научно-изследователски организации – институтите на Българска академия на науките, Софийският университет, останалите висши училища. Те позволиха да се осъществи това дълго търсено сътрудничество между различните научни звена в България, които да работят на едно място, в лаборатории с високотехнологично оборудване. Всъщност над 300 лаборатории оборудвахме по този начин. В тях работят вече над 700 учени. Те са утвърдени научни български специалисти. Вече започнаха да идват учени и от чужбина, както българи, които живеят в чужбина, така и чужденци, именно привлечени от новите технологии, които се развиват в центровете. През настоящия период фокусът е научноследователската дейност на центровете и приложното ориентиране на техните изследвания, така, че всички ние да можем да се ползваме в даден момент от тях. И те вече имат своите успехи – над 80 патента има регистрирани, над 50 полезни модела, повече от 2400 статии има в научни списания от висок ранг.

Каква е връзката между бизнеса и медицината? Пред "Фокус" говори д-р Зорница Камбурова – част от екипа на Центъра за компетентност "Леонардо Да Винчи", в който водещ партньор е Медицински университет – Плевен.

Д-р Зорница Камбурова: В първия етап от този проект, който започна 2019 г., всъщност беше изградена инфраструктурата, благодарение на закупването на високотехнологични апарати. През този период, първият, ние успяхме да внедрим тези апарати в различните работни пакети и впоследствие всъщност да ги адаптираме към нашата действителност и нашата реалност. И постепенно започнахме да изпълняваме нашата научна програма в този първи етап на проекта. В Работен пакет 1, в който участвам аз, се изгради Лаборатория по персонализирана медицина и прецизна патология. Основно работата на този пакет беше свързана с изграждането на персонализиран подход по отношение на две групи. Едната е на онкологичните заболявания, а другата са редките генетични заболявания, като тези научни разработки всъщност продължават вече и във втория етап. Във втория етап на проекта за Центъра за компетентност всъщност това, което основно целим, е да изградим връзка и партньорство с индустрията, като идеята е нашата Лаборатория по персонализирана медицина да може да внедри тези нови геномни технологии както за диагностика, така и за разработване на нови терапевтични решения. И от друга страна, искаме да създадем връзка с биотехнологични предприятия, като създаването на нови молекули, тестването на нови молекули.

Къде се пресичат научните иновации и бизнесът? Пред "Фокус" коментира Симеон Карпузов – физик и изследовател в направление "Дигитално здравеопазване" в Институт "Големи данни в полза на интелигентно общество".

Симеон Карпузов: Те навсякъде се срещат и навсякъде вървят ръка за ръка. Специално в нашия институт, в моето направление – "Дигитално здравеопазване", ние работим много близко заедно с различни болници, с различни лекари, като се стремим да предложим решения на проблеми, които имат те в хода на работата си. Това са неща, които могат да автоматизират процеси, могат да намалят част от работата, която те трябва да изпълнят така или иначе, могат да помогнат за поставяне на по-бърза диагноза и могат като цяло да облекчат всекидневния им начин на работа.

Срещата предостави възможност за обмен на добри практики, идеи и бъдещи съвместни проекти между науката и бизнеса, а участниците имаха възможност да се запознаят с постиженията на научните центрове, лабораториите и иновациите, разработени в тях, на изложението, което съпътстваше форума.