10:23 / 09.10.2026
378
Нагласите към професионалната помощ остават сравнително устойчиви, но очакванията за реакцията на обществото и отношението към психичните затруднения се променят. Това показват резултатите от третата вълна на национално проучване на фондация "КОЖА", проведено от социологическа агенция "Мяра".
През 2026 г. 53,7% от анкетираните очакват, че човек, който сподели за психично разстройство, ще получи подкрепа от околните. В същото време 46,3% смятат, че той ще бъде отбягван.
Данните са част от третата вълна на националното проучване за нагласите към психичното здраве. Изследването се провежда през три години по една и съща методология, което позволява сравнение на обществените нагласи през 2020, 2023 и 2026 г.
През 2023 г. 58% от респондентите са очаквали човекът с психично разстройство да бъде отбягван, докато през 2020 г. този дял е бил 45%. Резултатите показват промяна в обществените очаквания, но не измерват пряко готовността на хората лично да окажат подкрепа.
Над една трета познават човек с психично разстройство
През 2026 г. 37,7% от анкетираните заявяват, че познават човек с психично разстройство. 41,7% посочват, че не познават такъв човек, а 16% не могат да дадат категоричен отговор.
За сравнение, през 2020 г. около 40% са отговорили положително, а през 2023 г. делът им е бил 32%.
Контактът с темата се различава и според възрастта. Сред хората на възраст между 36 и 60 години около 43–44% заявяват, че познават човек с психично разстройство. При най-младите и най-възрастните респонденти този дял е по-нисък. Не се наблюдават съществени различия между мъжете и жените.
По-малко съгласие със стереотипите
Сравнението между трите вълни показва спад през 2026 г. в дела на анкетираните, които се съгласяват с четири от изследваните твърдения, свързани с психичните затруднения, емоционалното изразяване и търсенето на помощ.
Според анализа на "Мяра" при някои от показателите стойностите през 2026 г. са по-ниски и от отчетените през 2020 г., докато при други остават близки до резултатите от първата вълна.
Шизофренията, склонността към самонараняване и депресията остават сред състоянията, които респондентите най-лесно разпознават като психичноздравни проблеми. По-нееднозначни са нагласите към стреса и тревожността. Около 40% от анкетираните определят тревожността като психичен проблем.
Професионалната помощ запазва общественото доверие
През 2026 г. 65,3% от респондентите смятат, че най-доброто решение при психичен или емоционален проблем е човек да се обърне към специалист. 18,2% биха разчитали на близки и приятели, а 5,8% смятат, че човек трябва да се опита да се справи сам.
Над 90% от анкетираните приемат, че посещението при психолог понякога е необходимост. На противоположното мнение са 8,5%, които го определят като каприз.
Според резултатите отношението към професионалната помощ остава сравнително устойчиво през трите изследвани периода. Данните обаче отразяват заявени нагласи, а не реалния дял на хората, потърсили психологическа или психиатрична помощ.
Променят се нагласите към зависимостите и подкрепата на работното място
Малко над една трета от анкетираните през 2026 г. приемат твърдението, че хората със зависимости нямат достатъчно воля да се откажат. Около две трети ги възприемат като хора със заболяване.
Анализът на "Мяра" отчита и връзка между по-широкото разпознаване на зависимостите като заболяване и по-оптимистичните очаквания за възможността те да бъдат преодолени. Подредбата на различните зависимости според възприеманата възможност за преодоляване остава непроменена в трите вълни.
Подобна промяна се наблюдава и в очакванията за подкрепа на работното място. През 2026 г. 54,2% от респондентите смятат, че колегите биха помогнали на човек, който сподели, че приема антидепресанти. Останалите 45,8% определят това като личен проблем, който не трябва да се споделя.
През 2023 г. съотношението е било обратно, а през 2020 г. делът на очакващите подкрепа е бил по-висок от отчетения през 2026 г.
Повече от половината биха потърсили специалист за дете
Проучването разглежда и реакциите при забелязани затруднения в развитието на дете. През 2026 г. 51,9% от анкетираните заявяват, че биха го завели при специалист.
Други 17,6% биха изчакали, 12,8% биха потърсили мнението на други родители, а 7,7% биха се обърнали към собствените си родители.
Резултатите от трите вълни очертават различна динамика при отделните аспекти на обществените нагласи към психичното здраве. Докато очакванията за подкрепа и отношението към някои стереотипи се променят, доверието в професионалната помощ остава сравнително стабилно.
Сравнението между 2020, 2023 и 2026 г. показва как се изменят обществените възприятия, но само по себе си не установява причините за тези промени и не позволява да се прогнозира дали тенденциите ще се запазят.
