14:44 / 02.06.2026
917
Екипът на Министерството на културата изказва искрени съболезнования на семейството, близките и колегите на изтъкнатия български телевизионен и кино сценарист, писател сатирик, журналист, медиен предприемач и политик Любен Дилов – син, по повод неговата кончина, съобщиха от ведомството.
Любен Дилов-син бе от вида на онези "хвърчащи хора“, които може да не са дошли от космоса (по Валери Петров). Но за сметка на това неговият баща - Любен Дилов - бе сред най-бележитите български фантасти с произведения изключително за космоса, междузвездните пътешествия, срещите с извънземни цивилизации, както и за социалните и философски дилеми на бъдещето.
Такава личност бе и човекът Любен Дилов-син – космическа и космополитна. Защото се оказа, че талантът е решил да не отдъхва през поколенията. Играеше си с думите, пренареждайки ги с лекота, подобно световните шампиони по редене на магическото кубче "Рубик“, успявайки да постигне невероятни и някак изненадващи комбинации, които са в състояние едновременно да усмихнат, да натъжат и да замислят човек.
По същия начин успяваше за завърти около себе си идеи, хора, концепции. Независимо дали ставаше дума за филми, книги, списания. Или просто за разкриване на още един нов, млад талант. Сякаш от най-ранна възраст установил, че ако човек започне да работи хобито си, няма да има нито един работен ден, Любен Дилов-син жонглираше с толкова много от хобитата си едновременно, че за това можеха да му завиждат не само най-награждаваните професионалисти от най-авторитетните циркови трупи по света, а артистите от всеки един род изкуство.
Любен Дилов-син разполагаше с неповторимо чувство за хумор и със следния талант - в каквато и компания да го постави дадено събитие, да промени атмосферата в нея от унила до празнична; да промени всеки казус от "неразрешим“ в "подлежащ на разрешаване“ – и това само с няколко думи и с един лежерен жест.
Неговото чувство за хумор не се страхуваше да се гмурне и в светлата, и в тъмната страна на живота – без никакви предразсъдъци, без никакъв страх. Най-вече – с чисто сърце. Вероятно затова и обединяваше около себе си хората - от най-сериозните интелектуалци и политици, до онези, които просто търсят радостта в ежедневието си.
Неговите "Диловизми“, тези крилати мисли, негова запазена марка, ни напомнят, че смехът е най-прекият път към човешките сърца, а остроумната мисъл може да бъде и ключ към онази положителна промяна в отношенията между хората, към която всички се стремим. И към, която, вярваме, че се стремеше и в обществената си работа в Народното събрание.
За него културата не бе статична, а постоянно променяща се нагласа към света и вярването му бе, че всяка различна гледна точка би могла да се приеме, стига да бъде поднесена интелигентно и с ведро отношение към живота.
Вероятно Любен Дилов-син би могъл да измисли не лоша шега дори и за днешното си внезапно отпътуване от земните ни неволи. И макар това отпътуване да ни се вижда като лоша шега, нека мислим за него именно като такова – като поредното приключение, на което се отправя и което някога, някъде, може би, ще може да опише. С онова негово едновременно остро и добронамерено перо и с онзи индивидуално негов и общо обичан хумор, построяващ ефимерен мост между сериозното и забавното, по който всички с удоволствие биха преминавали и за в бъдеще.
Вярваме, че при следващия значим обществен казус отново ще се запитаме: "А какво ли би казал Любен Дилов-син?“. Има ли по-голямо доказателство за оставена следа от това да продължаваш да бъдеш мярка за размисъл дори отвъд мига? Дълбок поклон!
