Иво Иванов е велик човек, хуманист и писател. За мен той е един абсолютно лечебен автор. Обикновено пише доста драматични истории, но във всяка една от тях винаги има много надежда, много вяра, много сълзи. Това каза програмният директор на Радио "Фокус“ Ива Дойчинова в рубриката "Дифтонг“ в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“. 

"Хроника на болката“ е третата книга на Иво Иванов и заслужава да има същата съдба като предишните му две. Книгата е посветена на болката, на страданието, на смъртта, на нещастието, които се преодоляват и превръщат в нещо друго“, поясни Ива Дойчинова. 

Тя представи първата история от книгата, която разказва за Оксана Мастърс. Момичето се ражда в Украйна след аварията в Чернобил с множество деформации и израства в сиропиталища. Осиновява е от американка, която настоява тя да се занимава с гребане. "Въпреки че е с два ампутирани крака, когато стъпва в лодката, тя започва да усеща, че започва да контролира живота си и да го направлява. Става уникален състезател и печели купища медали във всякакви спортове – продължава с колоездене, със ски, с лека атлетика, и става един от любимите образи на Америка“, разказа Ива Дойчинова.  

Водещият на предаването "Един неделен ден по шосето“ Або представи "Една и съща нощ. Дневник на един роман“ на Христо Карастоянов. Книгата е замислена като дневник на автора и е част от поредица. Носител е на много награди, сред които и Националната награда за нова българска художествена проза на "Хеликон“ за 2014 г.  

"Христо Карастоянов е страхотен историк, всичките му книги са исторически. Това е един роман, който възражда историята, възражда града и създава един много по-ясен образ на Гео Милев, защото идва от много компетентен източник. Тя е огледален образ на времето, в което се развива всичко в нея. В книгата се разказва за приятелството между Гео Милев и Георги Шейтанов. Георги Шейтанов е анархист от Централна България, който през 20-те години на миналия век се опитва заедно с приятелите си да наложи някакъв вид промяна в социалния строй. Носи името "Една и съща нощ“, защото се смята, че двамата са били екзекутирани в една и съща нощ“, разказа Або. 

Авторът представя героите си по много непосредствен начин, отбеляза той. "Графически романът също е представен така, че да ги доближи до нас. Пряката реч се въвежда с кавички, което не е стандартно в българския език. Езикът също е много непосредствен, много истински и съвпада с времето на 20-те години на ХХ век. Забележително е, че романът не свършва със смъртта на Гео Милев и Георги Шейтанов“, допълни Або. 

Много интересен похват според него е и това, че авторът въвежда и актуални злободневни теми, които се случват по време на писане на романа – например протестите по времето на Орешарски. "Има много паралели, които читателят може да направи между двете времена“, поясни Або.