Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Повторната употреба, ремонтът на вещи и споделянето на ресурси могат да намалят отпадъците и да насърчат по-устойчив начин на живот. За това работи платформата "Утопия БГ", която засега обхваща София и Пловдив.

"Кръговата икономика е бъдещето. Това е следващото след капитализма, което трябва да приемем, ако искаме да продължим да живеем на планетата Земя и да оцелеем като вид", казва Марин Абаджимаринов от платформата "Утопия БГ" в предаването "Утрото на фокус" на Радио ФОКУС.

По думите му настоящият модел на производство и потребление не може да продължава безкрайно в условията на ограничени природни ресурси. Затова е необходимо да се търсят алтернативи на практиката да произвеждаме, купуваме и изхвърляме, без да използваме пълноценно потенциала на вече създадените продукти.

"Промяната започва на индивидуално ниво"

Основната цел на "Утопия БГ" е да популяризира кръговата и споделената икономика и да направи устойчивите алтернативи по-достъпни за хората.

"Най-ценното от тази платформа е нейната карта. Чрез нея хората могат много лесно в ежедневието си да използват всичко, което предлага кръговата и споделената икономика", обясни Маринов.

Картата включва различни възможности за повторна употреба, даряване, продажба и рециклиране на ненужни вещи, както и за намиране на продукти втора употреба. В момента платформата е насочена към София и Пловдив, но дългосрочната идея е да обхване и други големи градове в България.

Според Маринов обаче достъпът до подобни възможности трябва да върви заедно с повишаването на екологичната осъзнатост.

"В България все още проблемът е, че екологичната интелигентност на хората е много ниска. Това е другата цел на платформата – да се повиши тази интелигентност, за да можем да заживеем малко по-устойчиво", посочи той.

Ремонтът и повторната употреба вместо изхвърлянето

Сред инициативите, свързани с кръговата икономика, е т.нар. "кафене за поправка". При подобни събития специалисти помагат за ремонтирането на различни предмети, а участниците обменят знания и умения.

"Идеята е да се поправят вещите на такива събития, в които се канят специалисти в различни сфери, които могат да поправят най-различни предмети. В същото време се формира една общност между хора, които споделят опит, знания и умения", разказа Маринов.

Друга инициатива е "човешката библиотека", която дава възможност на хората да споделят личния си опит в неформални разговори.

"Накратко казано, това е споделяне на опит между хората и разбиване на стереотипи и погрешни вярвания", обясни той.

Платформата развива и идея за времева банка в Пловдив. При този модел хората си разменят услуги, като вложеното време се отчита в часове, а не в пари.

"Хората си споделят услуги и всичко това е напълно безплатно. Един час от даден човек, който предоставя услуга, се равнява на един час, който се приема. По този начин хората си разменят услуги, без да са въвлечени парите", каза Маринов.

Рециклирането не е достатъчно

Според Маринов една от големите заблуди е, че рециклирането само по себе си може да реши проблема със замърсяването.

"Рециклирането на нещата е най-малкото, което можем да направим за намаляване на отпадъка", посочи той.

Кръговата икономика включва и предотвратяване на отпадъците, повторна употреба, ремонт и по-осъзнато потребление. Целта е продуктите да се използват възможно най-дълго, вместо да бъдат заменяни с нови при всяка възможност.

Маринов обръща внимание и на т.нар. greenwashing – практики, при които компании представят продуктите или дейността си като по-екологични, отколкото са в действителност.

"Когато хората нямат информация, те всъщност не могат да вземат информирано решение, защото не знаят какво се случва реално", коментира той.

Сред секторите със значителен потенциал за повторна употреба Маринов посочва електрониката. Според него използването на телефони, компютри и друга техника втора употреба може да допринесе за ограничаване на електронните отпадъци.

Той подчерта и необходимостта от законодателни мерки, които да насърчават по-устойчивото производство и да ограничават практиките на т.нар. планирано остаряване, при които продуктите имат ограничен експлоатационен живот или ремонтът им е затруднен.

От личния избор към системна промяна

Кой носи най-голямата отговорност за замърсяването – потребителите, бизнесът или институциите? Според Маринов отговорността е споделена.

"Всеки трябва да направи това, което е по силите му – от индивидуалния човек до институциите", каза той.

Опитът му с различни екологични каузи го убеждава, че личните действия са важни, но не са достатъчни за постигането на мащабна промяна.

"Промяната винаги започва на индивидуално ниво. Човек започва в своя живот, но за да се случи някаква значима промяна в обществото, трябва да стане системна промяна", обясни Маринов.