Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Според изследването на Института за пазарна икономика на резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се от тях, направено в навечерието на 15 септември, 200 от 900 средни училища постигат среден резултат под среден 3,00 на държавния си зрелостен изпит по български език и литература тази година. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ старши икономистът в Института за пазарна икономика Зорница Славова.

"Не става въпрос за забутани малки училища в някакви отдалечени села с малко ученици и с лош късмет на конкретния изпит тази година, тези училища са навсякъде в България,“ каза тя и добави, че над половината от тези 200 училища за трета поредна година имат среден резултат от под среден 3,00, т.е. слаб 2 и нещо. "Т.е. не говорим за някакво спорадично лош резултат, а за постоянен, консистентен, бих го нарекла направо провал.“ Според изследването в области, като Разград, Шумен, Видин, всеки четвърти ученик учи в такова училище.

Измъкването от този нелицеприятен резултат, каквито случаи на повишили успеха си училища има, е резултат от целенасочени усилия, които винаги са на добра воля, ако учениците попаднат на някой подкрепящ директор и учител, който желае да ги научи поне на базова грамотност. "Системата всъщност не предполага и си затваря очите за това, че може да има пропуски. Системата е закостеняла в това много стриктно да се определя час по час какъв материал се взима по всеки един предмет, като отрича, че може да има пропуски от 1. до 4. клас., а се оказва много често, че в тези училища децата не могат да пишат в 12. клас. Така че ние не говорим за неусвояване на материала, а говорим наистина за базова грамотност,“ каза старши икономистът.

Славова добави, че има възможност да се преодолее този проблем като се даде възможност на учителите да проявяват повече гъвкавост и да не спазват стриктно учебния план, а да могат да преценят с какви деца работят и дали не трябва да се върнат към основните предмети за грамотност и за елементарно смятане по математика. "Може и финансирането да бъде вързано с добавената стойност на образованието, защото тези училища, особено тези с пълните двойки, това не е образователна среда,“ заключи тя.