20:05 / 17.09.2026
194
Всъщност българската класна стая изглежда не добре, с липса на дисциплина, с много шум, с много разсейване от телефони, различни технологии и с много отсъстващи. Всъщност това ни казва ПИЗА. Този резултат, който пак е намалял, въпреки че тази година, можехме да се надяваме на поне 5 точки нагоре, дори, защото и през предхоното издание преди 3 години пак беше много нисък резултата, но уви отново има спад и се вижда. Бюджетът за образованието нарасна през последните години, но няма реформа, която да е много пряко обвързана с качеството на образованието. Това каза старши икономистът в Института за пазарна икономика Зорница Славова в предаването "България, Европа и светът на фокус“ по радио ФОКУС.
И допълни: "Имаше преди започналото през 2017 мисля година, увеличаване на учителските заплати, тогава те се удвоиха за 3 години, защото тогава на дневен ред беше това, че учителите са застаряващи, че няма да има изобщо учители. Сега вече се вижда по данните на националната статистика, че има учители и по рейтинга на висшите училища, че учителската професия привличат все по-добри студенти, т.е. влизат с по-висок успех в учителската професия. Та сега може да се казва, че има учители и вече не са толкова изостанали заплатите им, време е да се помисли и за някаква друга рецепта за качеството".
На въпрос относно това, че всеки втори 15-годишен е под базовото ниво, старши икономистът отговаря: "Ясно се развенчава заблудата, че ако нищо не се прави в образованието, то ще остане същото - не просто спада качеството повече и повече. Т.е. трябва да се направи нещо. И виждаме тези 60% неграмотни по четене ученици. Ние правихме едно изследване за слабите училища, което показва, че е ежегодно в около 200 училища средният успех по български на матурата е под среден 3, а в около 20 училища всички зрелостници са изкарали чисти двойки".
И добавя: "Но първо системата по никакъв начин не е насърчава качеството. Учителите не могат да са гъвкави и директорите трябва да изпълняват образователни стандарти, трябва да се движат предмет по предмет по точно определена програма и системата не дава възможност за запълване на пропуските. И ние, когато видим двойките на матурата по български език, и като видим 60% функционална неграмотност по четене, тоест не могат да прочетат, да изведат основното, да разберат за какво пише, тогава очевидно има пропуски. Те вероятно са още в началното образование, но просто системата е такава, че избутва напред, паралелки, брой ученици, избутва ги напред, докато вземат диплома, която не значи в крайна сметка - нищо".
"Имаме двойно по-голямо разсейване от телефони. В България все още на много места телефоните не са забранени, докато, особено в Европа е почти масово. И множество, близо 50% от децата казват, че не слушат какво казва учителя. Под 30% са за другите страни в ОИСР и много нисък дял в страните от Европейския съюз. Значи очевидно има шум и безредие, дори когато се говори за повече часове или по-олекотена програма, то ако никой не слуша учителя и има шум и децата са по телефоните, тогава няма как да се случи", коментира още Зорница Славова.
Тя коментира, че българските ученици прекарват 2,2 часа от учебното време в телефони, но за развлечение, а не да търсят информация по предмета, като над 1 час всяка минута означава намаляване на резултата.
