Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

С цел преодоляване на предизвикателствата, свързани със здравето на българските граждани и функционирането на системата на здравеопазване е приета Национална здравна стратегия 2030. Тя определя стратегическите цели и приоритети в сектора, както и конкретните политики и мерки за тяхното изпълнение. Основен акцент в отделните политики е поставен върху намаляване на заболеваемостта и смъртността от социалнозначими заболявания. Това казва здравният министър доц. Силви Кирилов в отговор на въпроса на депутатите от ДПС-НН Николай Златарски, Неждет Шабан и Гюнай Далоолу относно предвидените мерки за управление на високия коефициент на обща смъртност.

В запитването си депутатите посочват, че България е била сред страните в Европа с един от най-ниските коефициенти на обща смъртност през 60-те и 70-те

години на миналия век, като тя е била около средната за Европейските страни в края на 70-те и началото на 80-те години и от 90-те години коефициентът на обща смъртност става относително висок за Европа като постепенно се

повишава през годините. От 2000 г . насам коефициентът е най-високият в Европа. В тази връзка депутатите коментират, че основните лостове за управление при смъртността се намират в здравеопазването, повишаването на здравната култура и стимулиране здравноотговорното поведение.

Доц. Кирилов споменава, че з целта са планирани редица мерки за насърчаване на здравословния начин на живот, повишаване на здравната култура и на ефективността на здравната промоция и превенция.

И допълни: "Предвидени са и мерки за подобряване на достъпа до ранна диагностиката и комплексно лечение на хроничните заболявания. В изпълнение на заложените приоритети Министерство на здравеопазването ежегодно приема нормативни промени, чрез които се разширява пакетът от здравни дейности , гарантиран от бюджета на НЗОК. Чрез тях се подобряват възможностите за профилактика, ранна диагностика и ефективно лечение на социалнозначими заболявания. Разширени са възрастовите граници за скрининг в рамките на профилактичните прегледи за рак на простатата и за рак на гърдата. В пакета от здравни дейности са включени и нови медико-диагностични изследвания за пациенти с намалена бъбречната функция и високо-специализирани дейности за биомаркерна диагностика на пациентите с онкохематологични заболявания".

С цел намаляване на детската смъртност и осигуряване на по-добър достъп до

акушерска грижа на здравно неосигурени бременни, броят на профилактичните прегледи по време на бременността, на които те имат право, е увеличен от 1 на 4. Разширен е пакетът от медико-диагностични изследвания по време на бременността и е създадена възможност за хоспитализации на здравнонеосигурени при бременност с повишен риск, информира още министърът.

"С цел ранна диагностика и намаляване на усложненията и инвалидизацията при деца с вродени заболявания, в скрининга за новородени са включени 3 нови заболявания (муковисцидоза, спинална мускулна атрофия и тежки комбинирани имунни дефицити)", добави доц. Кирилов.

Като друг важен инструмент за провеждане на политики, свързани с намаляване на

заболеваемостта и смъртността, той изтъкна изпълнението на Националният план за борба с рака в Република България 2027. Добави, че е обявена и открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на медицински изделия за инвитро диагностика. Програмите ще се изпълняват до 2030 г . и ще се финансират от държавния бюджет.

За превенция от заразни болести, които могат да предизвикат усложнения, инвалидизация или смърт и съответно да имат значителни здравно-икномочески и социални последствия за обществото, се провеждат задължителни, целеви и препоръчителни имунизации. За повишаване на имунизационния обхват с препоръчителни имунизации срещу определени значими за обществото заболявания, Министерство на здравеопазването изпълнява национални програми. Чрез тях се осигуряват безплатни ваксини за профилактика срещу сезонен грип и пневмококови инфекции, ротавирусни гастроентерити и онкологични заболявания, причинени от човешки папилома вирус. За 2025 г . са предвидени над 27 000 000 лв . за изпълнение на тези програми.

От 2014 г . се изпълнява Националната програма за превенция на хронични незаразни болести, информира още здравният министър доц. д-р Силви Кирилов.