Успешно приключи изграждането на двете антенни полета и прилежащата инфраструктура за LOFAR-BG – първият професионален радиотелескоп на България, част от пан-европейската мрежа на радиотелескопа LOFAR. Това съобщиха от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към Българската академия на науките.
Проектът бе реализиран в резултат на международно сътрудничество между Института, компанията AstroTec Holding B.V. и Нидерландският институт по радиоастрономия (ASTRON).
Съоръжението, разположено в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен, ще бъде 53-тата станция в европейската мрежа и първата в Югоизточна Европа. Предстои финалният етап от процеса – пълната сертификация на станцията и началото на научната дейност, което се очаква в началото на 2027 г.
"Завършването на българската станция LOFAR е знаков момент за нашата общност", заяви Михил ван Харлем, изпълнителен директор на LOFAR ERIC – международната организация, която координира и управлява телескопа LOFAR. "Като най-отдалечена станция в мрежата, тя осигурява най-дългите базови линии за LOFAR и открива нови възможности за радиоастрономия с висока разделителна способност. Бих искал сърдечно да поздравя нашите български партньори и екипа на обсерваторията, чиято отдаденост и постоянство направиха това постижение възможно.“
Изграждането на станцията бе ръководено от екип опитни инженери и техници от ASTRON, наети от AstroTec Holding, с активното участие на над 25 студенти, докторанти и млади изследователи. Те бяха разпределени в три групи през лятото на 2026 г. в рамките на специално организиран стаж по радиоастрономия. Именно стажантите извършиха основната част от работата по монтажа на стотиците нискочестотни и високочестотни антени на терен, като повечето задачи бяха изпълнени на ръка. За участието си в създаването на първата българска станция от мрежата LOFAR всички студенти получиха специални сертификати.
"Изключително сме доволни от успешното завършване на станцията LOFAR-BG и от силното международно сътрудничество, което го направи възможно“, коментира проф. Камен Козарев, директор на ИА с НАО и координатор на
националния консорциум LOFAR-BG. "След като влезе в пълна експлоатация, тя ще предостави на българските учени възможност за изследвания в различни области на астрономията, космическата физика и геофизиката.“
Проектът предвижда също така изграждане на технологичен капацитет за обработка на петабайти данни чрез методи на изкуствения интелект, обучение на следващото поколение учени за работа с телескопа, както и разширяване на консорциума с нови партньори. LOFAR-BG е не само първата станция от мрежата в Югоизточна Европа, но и най-южната и най-източната станция на международния телескоп LOFAR. Благодарение на своето местоположение, тя разширява най-дългата базова линия на мрежата до около 2500 км, което ще допринесе за значително подобряване на ъгловата разделителна способност и качеството на изображенията, получавани от телескопа.
Проектът LOFAR-BG се финансира по линия на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020–2027 г.), координирана от Министерството на образованието и науката. Проектът се изпълнява от национален консорциум, включващ ИА с НАО (координатор), Техническия университет – София (катедра "Радиокомуникации и видеотехнологии“), Софийския университет "Св. Климент Охридски“ (катедра "Астрономия“) и Шуменския университет "Епископ Константин Преславски“ (катедра "Физика и астрономия“). България е член–съосновател на LOFAR ERIC.
Идеята за LOFAR-BG възниква през 2018 г., а през май 2020 г. проектът е официално одобрен за включване в Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020–2027 г.) на Министерството на образованието и науката. Оттогава екипът на ИА НАО, съвместно с партньорските университети, ASTRON и AstroTec, работи активно по изграждането на инфраструктурата – от доставката на ключово изчислително оборудване до монтажа на стотици нискочестотни и високочестотни антени на площадката край Рожен.



12:05 / 24.09.2026
408




