"Тези дни духовете са разбунени от два нови исторически филма. Единият е за Ботев, а другият – за Симеонова България", коментира проф. Николай Овчаров.

"Всъщност сериите на "Войната на буквите" още вървят по малкия екран. Те предизвикват противоречиви мнения, като хората са стъписани най-вече от начина, по който е предадена епохата на най-великия български цар. Ето защо, докато тече сериалът, аз ще публикувам няколко статии, показващи облика на неговата столица. В България свързват името ми предимно с проучванията на уникалния скален град Перперикон в Родопите. По-малко е известно, че заедно с моя баща, покойният проф. Димитър Овчаров, десетилетия наред разкривахме втората българска столица Велики Преслав. Това, което ще ви разкажа за него, е истината от първа ръка. Истината как в края на ІХ в. бе създаден вторият по големина и красота град на средновековна Европа", пише видният български археолог.

През 681 г. дошлите от Азия българи основават първата "варварска" държава върху снагата на Източната Римска империя, Византия. За да оцелее тя в титаничната схватка с могъщия враг, нейните създатели изграждат мощна система от валове и ровове, опасващи границите й. Вътрешността пък се охранявала от цяла мрежа крепости, онгъли и аули. Първите са оградени с валове и били предназначени да пазят мирното население по време на война. Най-големият от тях е самата столица Плиска, чиито землени съоръжения затварят 23 кв. км. площ. Аулите са вече чисто военни укрепления, нещо като съвременните армейски бази. В тях е базирана войскова част с цялото си снаряжение, готова за броени часове да се мобилизира и насочи срещу евентуалния враг. Първоначално аулите също са ограждани със землени укрепления, но след началото на ІХ в., по време на хан Омуртаг, строителите започват да издигат и каменни стени. Със здрави зидове са оградени столицата Плиска и главните укрепления на държавата.

Най-добре проученият аул от времето на езическа България е този при с. Хан Крум, между Шумен и Велики Преслав. Преди години учените останаха изумени от мощната крепостна стена, построените от камък казарми, двореца с отоплена баня за военачалника. Откритият в близост надпис разказва, че аулът е издигнат от великия хан Омуртаг, който моли Бог да му даде възможност вечно да тъпче с крака императора на Византия.

Само на няколко километра от тази крепост, на юг по течението на Камчия и в полите на балканските предпланини, архитектите издигнат друг каменен аул, който по-късно ще стане известен под името Велики Преслав. Мястото на бъдещата столица на Симеонова България е внимателно подбрано. На него има следи от интензивен живот, датиращ от дълбока древност. С хилядолетията в просторната низина край пълноводната Камчия се появяват селища, антични храмове, раннохристиянски църкви. Ето че и българите решават да използват великолепните природни дадености на местността.

Поради многобройните строежи от столичния период, днес е доста трудно да се долови градоустройството на ранния аул от епохата на хан Омуртаг. Все пак археолозите установиха облика на ранната крепост, имаща четириъгълен план с порти на всяка страна и множество кули. Подобно на тогавашната столица Плиска и аула при Хан Крум, стените са градени от масивни каменни блокове с форма на паралелепипед (квадри). Те са дебели близо 3 м и са представлявали непреодолимо препятствие за всеки враг. На няколко места в околността се откриват езически светилища (капища), също зидани от камък.

В центъра на укреплението се намира дворецът на военачалника. По-късно той ще бъде преустроен и ще влезе в обема на царските палати на новата столица от времето на Симеон. В началото на ІХ в. обаче резиденцията на наместника представлява една единствена масивна каменна сграда. Тя е служела едновременно за живеене и за приеми. В долния етаж постройката има голяма правоъгълна зала с широка апсида от юг. По централната ос е минавала редица от дебели дървени стълбове, поддържали горния етаж. Към него също така е водело дървено стълбище. Явно тази конструкция се оказва неустойчива и скоро се извършва преустройство. Разместването на блоковете в стените накара учените да предположат, че то е било наложено от силен земен трус.

Но кой ли виден военачалник е резидирал в този аул? Изказана е хипотеза, че в езическа България Велики Преслав е бил седалище на ичиргубоила или "вътрешния боил". В сложната държавна йерархия той се намирал непосредствено след владетеля и кавхана, като отговарял за вътрешното положение в страната. Според сегашната терминология неговото ведомство днес би съответствало на Министерството на вътрешните работи. Ичиргубоилът обаче притежавал и чисто военни функции, като командвал в битка едно от крилата на българската армия.

В тази насока свидетелстват няколко факта. Единият са каменните надписи от езическия период, представляващи списъци за въоръжението на различни по големина части от българската войска. От общо шест открити текста с подобно съдържание от VІІ-ІХ в., три са намерени именно във Велики Преслав. Те разказват за броя на ризниците и шлемовете, зачислени от интендантството. Един от надписите споменава ичиргубоила Зитко, живял някъде в епохата на хан Омуртаг. Друг текст пък е чак от епохата на цар Петър (927-969). Това е погребален епитаф, в който достигналият до 80-годишна възраст Мостич, разказва, че е бил ичиргубоил по времето на владетелите Симеон и Петър. Той преживява драматичното приемане на християнството и в края на живота си се замонашва, оставяйки на църквата цялото си имущество.

А междувременно през 893 г. резиденцията край Камчия престава да бъде обикновен аул. Според решенията на църковно-народния събор от същата година Велики Преслав става столица на България. Разбира се, князът-кръстител Борис-Михаил взема съдбоносното решение години по-рано и внимателно подготвя бившето военно укрепление за център на създаващата се средновековна Българска империя. И това се случва през следващите десетилетия, информира още проф. Николай Овчаров.

Гласове от миналото:

Надписи от езическата епоха, намерени във Велики Преслав

- "Сегит багаин има всичко 83 ризници и всичко 80 шлема".

- "Зитко ичиргубоилът има меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854, а тортуна-жупанът – люспести ризници 20, шлемове 40, верижни ризници 1, шлемове 1".

Надгробен надпис на ичиргубоила Мостич

"Тук лежи Мостич, който беше чъргубиля (славянска форма от "ичиргубоил") при Симеон цар и при Петър цар. Като стана на 80 години той остави чъргубилството и цялото си състояние и стана черноризец (монах). И така завърши живота си".

Снимки:

01 – Цели 30 години разкривам останките от великата столица на цар Симеон.