Електронната форма ще е правило при воденето на заповедното производство, предвиждат промени в Гражданския процесуален кодекс, внесени в деловодството на парламента от “Демократична България".

Със закона, който трябва да влезе в сила от 1 януари 2023 г., се цели ускоряване на правосъдието, улесняване на достъпа до правосъдие на гражданите и бизнеса чрез дистанционен достъп до съда и облекчаване на неравномерното натоварване на съдилищата.

По реда на заповедното производство се разглеждат исканията за присъждане на вземания, чиято дължимост не е оспорвана от длъжника. Законът предвижда облекчен режим на доказване на вземанията, кратки срокове за разглеждане на исканията от съда, както и по-ниски такси, което прави съдебните производства ефективни и достъпни. Предвижда се и опростена процедура за възражение срещу издадена от съда заповед за изпълнение на вземане.

Заповедните производства са сред най-масовите граждански производства в районните съдилища - около 60 на сто от всички граждански дела в тях са такива.

Електронизацията е особено подходяща за заповедното производство, тъй като то е формално по своя характер и изцяло основано на документи, посочват в мотивите си вносителите на проекта. Това би улеснило както потребителите, така и съда. Въвеждат се редица улеснения, като например автоматично генериране на предложения за документи от информационната система въз основа на въведените данни. Има също възможност някои видове информация, напр. за седалището на длъжника и неговия постоянен и настоящ адрес, да се извличат и присъединяват към делото автоматично, вместо за същото да се изисква човешки ресурс.

Заповедното производство да се води и изцяло дистанционно, без да се налага съдията физически да се намира в района на длъжника. Освен това съдебната система би могла да разпредели по-оптимално своите ресурси, ако заповедните дела се разпределят между всички районни съдилища в страната, за да се осигури равномерното им натоварване. А за заявители и длъжници би било по-удобно, ако могат да извършват действия в това производство дистанционно или в най-удобния за тях районен съд.

Хартиените ваучери за храна стават електронни с внесените от “Демократична България" промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносителите напомнят в мотивите си, че по време на ковид пандемията бяха направени редица препоръки за електронни разплащания вместо кеш, за да се намалят рисковете за здравето на гражданите. В резултат на това приемането на картови разплащания в търговията се е увеличило от 10 до 200 на стго. Картовите разплащания и ПОС терминалите в България са се увеличили многократно през последните години.

Към момента потребители на системата на ваучери за храна са над 500 000 души в страната. Въвеждането на електронни ваучери ще ги направи по-достъпни, прозрачни, проследими и по-ефективно контролируеми от държавата.

В много държави от ЕС успешно са внедрени и се използват електронни ваучери за храна.