Село Круша. Разположено зад хълмовете, на по-малко от три километра е границата със Сърбия, на около 13 километра е граничния пункт Калотина. Селото има едва 35 жители, а преди десетилетия са били 700. Къщите са разположени около пътя, който сега е в ремонт. Малкото останали жители на селото ще могат да почувстват еврозоната като си обменят левовете в евро в местната поща.

В е сградата на пощата българското знаме е съдрано. От европейското не е останало почти нищо. Покривът е продънен, обитаема е всъщност малка част от сградата. Там, където левовете ще преминават в евро. Но сградата изглежда е застинала в началото на 70-те.

В деня, в който излезе доклада от Европейската централна банка, че България е готова да влезе в еврозоната, намираме в Круша Борислав. Той е от София, купил е къща в селото преди няколко години. Сега се радва на чистия въздух и сърните, които се разхождат на метри от двора му. От NOVA NEWS го питат какво мисли за голямата промяна.

Делчо Борисов е прекарал живота си зад волана. Днес живее за постоянно в село Круша. Точно от другата страна на улицата, където е къщата на Борислав. А пътят се ремонтира от сърби, разказва Делчо.

Делчо ни кани в дома си, където е и началничката на пощата. Тя се е върнала от обучение в Сливница заради приемането на еврото.

Българска приказка – привърженик на еврото, противник на еврото и жената, която ще обменя левовете в евро са заедно. На една маса.

Жителите на Круша ще могат да обменят левовете си в евро два дни в седмицата. Ще могат и да си пазаруват два дни. През останалите, еврозоната ще бъде тема на разговорите на по чаша ракия. Изстудена в хладилника, украсен с магнитчета на Тодор Живков.

Приемането на еврото не означава, че някой ще сменя герба, знамето, езика или имената. Така както Германия и Франция продължават да имат собствен герб, знаме, език и никой не се притеснява, че Жан ще се превърне в Гюнтер. Или обратното.

Веселата компания от село Круша - това са Борислав, който е за еврото, Делчо, който е против и Елка Стефанова - началничка на пощенската станция, която трябва да обменя левовете в евро на 16-те пенсионера в Круша и жителите на околните села. Обещахме си, че след шест месеца ще се върнем, за да проверим доволни ли са от еврозоната. Дотогава шефовете от Сливница трябва да пратят ново българско знаме за пощата в село Круша. А за ремонт на покрива, може би ще трябва да се почака повече. А кой знае – може както пътя, така и покрива да се поправи от сърби. Които без да имат шанс да влязат в еврозоната, предпочитат да получават евро. Балканска идилия.