Идеята за въвеждането на единен учебник по български език, литература и история поставя въпроса дали държавата трябва да определя един-единствен образователен модел за всички ученици. Според философа и социолога Юрий Анджекарски подобен подход крие риск от създаване на монопол и ограничаване на избора на учители и ученици.

"Някога е имало една книга, но, така да се каже, от Ренесанса насам нещата са се развили в посока на това да има повече книги“, коментира Анджекарски.

По думите му образователната система не би трябвало да се връща към модел, при който има само един допустим източник на знания.

"Представете си едно общество, в което има един вид автомобил, има един вид книги, има един вид дрехи. Представете си как се лекуват пациентите с една рецепта или с едно лекарство“, заяви той.

Анджекарски посочи, че дори при точни науки като математиката различните учебници предлагат различни подходи и методики.

"Дори учебникът по математика, не говоря дори за учебника по литература и за история, където интерпретацията е доста субективна“, каза той и добави, че учителите в момента разполагат с няколко варианта и правят избор според нуждите си.

Според него налагането на един учебник би означавало държавата да заеме монополна позиция.

"Вие можете да наложите от позицията на държавния монопол един учебник, но това няма да остане така. Ще се появят едни допълнителни помагала, които ще коригират вашата монополна позиция“, смята Анджекарски.

Той предупреди и за възможните икономически последици от подобно решение.

"По този начин вие просто създавате един монопол и облагодетелствате някого. Някой ще спечели много пари“, заяви той.

Философът даде и друг пример, за да обясни тезата си: "Представете си, че една строителна компания ще строи всичките магистрали или ще изгражда всичките сгради, най-малкото в определен регион. От това смятате ли, че качеството ще бъде по-добро?“

Чуйте повече в аудиофайла.