21:07 / 22.06.2026
5502
Наблюдава се известно повишаване на резултатите в образователната система, но процесът се развива твърде бавно. Това заяви преседналият на синдикат "Образование" д-р Юлиян Петров към КТ "Подкрепа" в предаването "България, Европа и светът на фокус" с водещ Цоня Събчева по Радио ФОКУС.
Той подчерта, че липсват фундаментални промени, които да доведат до по-сериозно подобрение на класациите, резултатите и оценките на учениците.
По думите му в момента усилията са концентрирани основно върху резултатите по български език и литература и математика, както и до известна степен върху част от предметите в двата образователни етапа. В същото време останалите учебни дисциплини остават на заден план.
"За да се постигне качествено средно и дори основно образование, всеки един учебен предмет има своето значение“, посочи Петров. Той отбеляза, че дори предметите от областта на изкуствата често се подценяват и се поставят сред най-ниските приоритети в системата.
Според него българското образование продължава да се сблъсква със сериозни дефицити, които изискват последователни усилия за преодоляване.
"Нашата система има огромни дефицити и наистина трябва стъпка по стъпка да ги преодоляваме“, заяви Юлиян Петров.
Според Юлиян Петров е необходимо сериозно преосмисляне на обема и съдържанието на учебния материал в българските училища. По думите му трябва да се направи оценка доколко настоящите учебни програми са достатъчно интересни и мотивиращи за учениците и дали не ги претоварват с прекомерно количество информация.
Той подчерта, че от години се поставя въпросът за намаляване на обема знания, заложени в учебните програми, за сметка на повече практически умения и компетентности. Според него този дебат вече не е нов, а се води повече от десетилетие.
Петров обърна внимание и на два ключови елемента на образованието – възпитанието и социализацията, които според него често остават извън общественото внимание и не намират отражение в системата за оценяване.
"Образованието не е само знания и оценки. То е свързано и с ценности, дисциплина и подготовка за реалния живот“, посочи той.
По думите му дори ученик с добри академични резултати би срещнал трудности в професионалната си реализация, ако има дефицити по отношение на социалните умения, дисциплината и спазването на правилата. Според него работодателите търсят не само знания, но и отговорност, умения за работа в екип и адаптивност.
Петров предупреди, че прекомерният фокус върху оценките и изпитните резултати създава изкривена представа за реалността и не подготвя достатъчно добре младите хора за предизвикателствата на живота и пазара на труда.
Той коментира и значението на националното външно оценяване, като отбеляза, че предстои подробен анализ на тазгодишните резултати. Според него, подобно на държавните зрелостни изпити, националното външно оценяване придобива все по-голяма тежест в образователната система.
По думите му много висши училища вече приемат студенти основно с резултатите от матурите, което улеснява кандидатите, но същевременно поставя въпроси за състоянието и конкурентоспособността на висшето образование в страната.
"В българското общество обаче най-важният изпит остава този след седми клас, защото той до голяма степен определя бъдещия образователен път на учениците“, заяви Юлиян Петров.
