20:33 / 23.09.2026
2127
Каквито и мерки да предприеме правителството, те едва ли ще имат сериозни положителни икономически последствия, освен ако не бъде въведен твърд таван на цените. Това заяви финансовият и икономически анализатор Юлиан Войнов в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС.
Според него държавата трябва ясно да идентифицира физическите лица и фирмите, които наистина се нуждаят от подкрепа, и да ги подпомогне на базата на ясни критерии. Всякакви други общи мерки ще бъдат заобиколени от икономическите агенти и няма да доведат до устойчиви положителни резултати.
Анализаторът припомни, че преди година цените на горивата в България са били сред най-ниските в целия Европейски съюз.
По методологията на Евростат през август миналата година номиналната цена на горивата у нас е била 1,16 евро за литър, докато в останалите държави е била значително по-висока.. През август тази година България отново се нарежда сред страните с най-ниски номинални цени (1,56 евро) на фона на Германия (2,18 евро), Франция (2,23 евро), Гърция (2,09 евро), Румъния (1,77 евро), Сърбия (1,90 евро) и Турция (1,71 евро).
Въпреки че номинално цените в България продължават да са едни от най-ниските в ЕС, страната ни отчита изключително рязко увеличение на годишна база. Според Войнов това се дължи на няколко фактора, създали изкуствено ниска базова цена през миналата година:
- Отпадането на дерогацията за руски петрол: България използваше преференциални условия по дерогацията, получена през 2022 г., която действаше и през първата половина на 2025 г.
- Прекратяването на енергийните компенсации: Рафинерията "Лукойл", като голям консуматор на електроенергия, беше сред основните получатели на държавни компенсации за цените на тока над тавана от 180 евро/MWh.
- Промени в собствеността и лиценза: През октомври бе отнет лицензът на "Лукойл" и компанията бе задължена да продаде международните си активи на инвеститори извън Русия.
- Глобалната геополитическа криза: Войната в Залива от февруари доведе до спад на световните доставки на петрол с около 20%. Допълнително напрежение оказват и намеренията на САЩ за евентуална забрана на износа на дизелово гориво.
"Всички тези фактори, съчетани с много ниската изходна база от миналия август, доведоха до рязко приближаване на българските цени до средноевропейските нива", подчерта Войнов.
По отношение на мерките, Войнов подчерта, че цените не се влияят пряко от административни мерки, освен при въвеждане на твърд таван.
"Опитът на държави като Сърбия, Унгария и Хърватия показва, че подобни тавани не водят до трайно овладяване на инфлацията. В момента, в който те бъдат премахнати, цените се изстрелват силно нагоре. В една отворена икономика задържането на цените на нива, значително по-ниски от регионалните, бързо създава черен пазар, риска от арбитраж и износ на горива, а впоследствие - и дефицит на вътрешния пазар", обясни експертът.
Относно въведените ограничения за износ на горива от България, той посочи, че статистиката показва обратен ефект. Износът не само че не е намалял, но се е увеличил с 21,7% на годишна база, а конкретно при дизела ръстът е 36,2%.
"В същото време преработката на суров петрол у нас е нараснала с около 5%, а производството на дизел - с 6%. Въпреки това вътрешните доставки за българския пазар са спаднали с 9,5%", допълни той.
Според анализатора този спад се дължи поравно на две причини: увеличения износ към съседните пазари с високо търсене и свитото вътрешно потребление вследствие на по-високите цени.
