Колкото повече желание за контрол имаме, толкова по-малко се доверяваме на себе си. В момента, в който се сдобием с увереност, че сме добри импровизатори, желанието за контрол изчезва. Това каза психологът Яна Кръстева в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Колкото повече се отпускаме и се доверяваме на естествения ход на нещата, толкова по-малко имаме нужда да контролираме и всичко се случва доста по-естествено, допълни тя.

Контролът е желание за доминантност, което е естествен човешки инстинкт, но той често се изразява чрез агресия и гняв. "Всъщност от там идват и негативните последици от това, че ние се опитваме да схръхконтролираме нещата в живота си. Контролът стига до крайности, когато се проявява чрез желание за доминантност. Когато контролът се случва през това желание да доминираме, а не толкова да влияем в положителния смисъл на тази дума чрез свързване с другите, тогава ние имаме само минусите на това, че упражняваме уж някакъв контрол“, обясни Яна Кръстева.

Непоемането на отговорност и свръхконтролът са двете страни на една и съща монета, заяви тя. "И в двата случая ние не вярваме на себе си, че в непредвидена ситуация, която може да има n на брой изходи, ние можем да бъдем адекватни спрямо обстоятелствата на мига и да реагираме адекватно. И от там идва този проблем. И двете крайности всъщност са една проява на страха ни от провал, който обаче е неизбежен“, обясни психологът.

Вярата в другите хора и тяхната способност да се справят означава вяра и в нас самите, подчерта Кръстева. "И обратното – ако един силен лидер вярва в себе си и може да бъде стожер, тогава той по-лесно се отпуска и поверява на останалите хора в екипа си по-малки и по-големи отговорности. Контролът има своята функция и той е механизъм, който е естествено да го имаме. В бизнес средата един добър лидер, а не доминантен шеф, е хубаво да предскаже или да наблюдава нуждите на своите служители така, че да откликва на тях и да създава дълбока връзка на разбиране и подкрепа. Тогава проблемът с "Не мога да делегирам“ изчезва“, коментира психологът.

Всеки изострен стремеж за контрол води до тревожности, паник атаки, депресивност. "Те са изключително тясно свързани с неприемането на естествения ход на нещата и фиксацията в точно един определен изход от която и да е ситуация, недопускайки, че има още милиони вероятности, които могат да бъдат много по-ценни, ползотворни и приятни за нас“, допълни Яна Кръстева.

Според нея социалните мрежи дават илюзия за контрол. "Ние си мислим, че контролираме много неща, използвайки филтрите, но в крайна сметка когато се окажем в една ситуация на живо и имаме нужда от някого се сблъскваме точно с тази стена и в нея се разбива тази илюзия, че сме имали някакъв контрол. В реалния живот нямаме“, каза още психологът.