Временната бюджетна комисия прие на второ четене законопроект на "Прогресивна България" за изменения в Закона за водите.

С него се въвежда единна цена за ВиК услугите на териториален принцип, диференцирана за битови и небитови потребители. Училища, детски градини, читалища, болници и религиозни храмове ще плащат вода по тарифи за граждани, а не за бизнеса.

Законът дефинира битови потребители като физически лица и обекти на социалната инфраструктура, които използват вода за лични, питейни и хигиенни нужди, а небитови - като лица и фирми, които ползват вода за административна, търговска или производствена дейност.

Промените са част от Националния план за възстановяване и устойчивост и целят минимизиране на разходите за ВиК услуги, подобряване на управлението на системите и осигуряване на качествени услуги. Въвеждат се единни показатели за ефективност, диференцирани тарифи и обслужване от един ВиК оператор на територията.

КЕВР ще определя максимални загуби на вода и цели за тяхното намаляване, а критериите за "социална непоносимост“ на цената се базират на медианен, а не среден доход, за по-голяма справедливост.

Според вносителите 25 куб. м на човек са достатъчни за бизнеса, с което се насърчава отговорно потребление. Опозицията поиска да се изяснят дефинициите за битови и небитови потребители, включително администрациите и обекти с санитарни нужди.

"Социална поносимост" на цената се определя, когато разходите за минимално месечно потребление (2,8 куб. м на човек) не надвишават 2,5% от медианния доход в съответната област.

Правилата за формиране на цените и предоставянето на информация ще се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на КЕВР.