Позицията на България е била продиктувана единствено от защитата на националния интерес. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова по време на парламентарния контрол, предаде репортер на ФОКУС.

Изявлението ѝ е по повод искането на страната ни Искандер Махмудов да бъде изключен от 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Въпросът беше поставен от депутатите от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев и Георг Георгиев, които поискаха да разберат чия е била инициативата за това искане и какъв държавен интерес защитава то.

"Позицията на България по отношение на санкциите се формира въз основа на становища на компетентни органи и единствената и цел е да защити българския интерес", заяви Петрова.

Тя посочи, че въпросът е бил обсъден в рамките на Координационния механизъм по изпълнение на санкциите, като след проведената среща е било взето решение процедурата да бъде проведена във възможно най-формалния ѝ вид.

Външният министър обърна внимание и на връзката с руската компания "Метровагонмаш“, за която България използва дерогации от санкциите на ЕС.

"По отношение на предложението, че въвеждане на ограничение спрямо Искендер Махмудов като собственик на компанията "Трансмашхолдинг“ би могло да засегне българските икономически интереси с оглед използването на България на дерогации от санкциите на ЕС за руската компания "Метровагонмаш“ - интересно е, че именно по време на правителството на ГЕРБ за тази компания е била поискана дерогация“, обясни Петрова.

Според нея фактът, че по време на управление на ГЕРБ е била поискана дерогация за "Метровагонмаш“, показва, че и тогава е било отчетено наличието на риск за българските интереси.

"Явно тогава сме смятали, че е имало риск за българския интерес. Трудно е да се разбере защо сега не смятате така“, каза още Велислава Петрова.

Тя отбеляза, че това е позиция, която е заета от съответните компетентни институции, които са участвали в процеса на съгласуване тогава, когато е взето решението на МС.

"Смятам, че позицията ни там е била именно в защита на българския национален интерес и е явно, че има такъв риск, след като тази същата компания е била включена в 20-я пакет и за нея сме искали дерогация", каза още тя. 

Според нея е странно, че през 2024 г. Софийската община е настоявала вагоните да бъдат запазени, а две години по-късно вече планира да ги извади от употреба.

"Министерството на външните работи няма компетенции да решава дали едни вагони са угодни за България, или не, но има компетенции да координира и да работи заедно със своите колеги от други ведомства, които са изразили позиции в посока на това да се иска дерогация“, допълни Петрова.  

Въпрос към външния министър отправиха и депутатите от ПП и ДБ Божидар Божанов и Николай Денков. Те поискаха информация дали България е отправяла искания за изваждането на допълнителни лица от 21-вия пакет санкции.

"Действително в хода на преговорите България изтъкна съображения по отношение на предложението за налагане на ограничителни мерки на Михаил Владимирович Дегтярев, министър на спорта на Русия и председател на Руския олимпийски комитет." 

"България изрази резервирани позиции и по отношение на предложението за вписване на "Тольяттихимбанк“ в санкционираните списъци, като посочените от нас аргументи бяха тези, че предложението визира регионална търговска банка, собственост на "Тольяттиазот“ – един от най-големите производители на амоняк в световен мащаб и част от групата "Уралхим“. "Уралхим“ е водещ производител на минерални торове – суровина, която не е обект на санкции, и България продължава да внася, включително от Русия, както и други държави членки“, каза още тя и обясни, че предвид високите цени и нестабилната ситуация на международните пазари на торове в момента във връзка с конфликта в Близкия изток всяко ограничение на възможностите по тази линия би могло да има негативен ефект. 

Тя посочи, че впоследствие България е оттеглила възраженията си и по двете предложения, за да се постигне консенсус.

"И в двата случая смятаме, че принципно имаме резерва, но рискът за България не е толкова голям, колкото в другите случаи, така че да можем да го подкрепим при наличие на консенсус“, каза в заключение външният министър.