Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

България настоява да бъдат събрани доказателства за обстоятелствата около ударите с дронове по два кораба в Черно море, при които загинаха моряци. Страната ни търси подкрепа от съюзниците си и работи с партньорите от НАТО и Европейския съюз за укрепване на сигурността в региона. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова пред bTV.

По думите ѝ България не е забавила реакцията си, а се стреми да изясни всички обстоятелства около инцидентите, преди да направи категорични заключения.

Петрова подчерта, че страната ни е готова да работи със съюзниците си за установяване на фактите. Тя посочи, че България вече е отправила конкретни искания за технически способности и ресурси, необходими за укрепване на сигурността по линия на Министерството на отбраната. Подкрепа е заявила и Франция, включително на техническо ниво.

Външният министър коментира и случая с дрон, паднал край Констанца, чийто произход румънският президент определи като руски. Според Петрова не са представени доказателства, които да потвърждават това твърдение. Тя обясни, че подходът на българското правителство е да изисква доказателства, преди да определи отговорността за подобни инциденти.

Петрова посочи, че координацията с Турция и Румъния не се ограничава до дипломатически разговори. Министърът на отбраната също работи по темата, а премиерът е провел разговор с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Според външния министър дори противодроновите системи не могат да гарантират абсолютна защита от подобни инциденти. Тя допълни, че прекратяването на военните действия в Украйна само по себе си няма да осигури пълна сигурност в Черно море, но би могло да бъде първа стъпка към постигането ѝ.

Петрова коментира и инициативата за създаване на център за наблюдение и анализ на рисковете в Черно море с участието на България и Румъния. Българската страна ще участва чрез Военноморското училище във Варна, а румънската – чрез свои структури в Констанца.

По думите ѝ центърът няма да бъде военна структура на НАТО, а инициатива в рамките на Европейския съюз. Той ще събира и анализира информация за различни заплахи в региона, включително хибридни заплахи, киберсигурност и въздействие върху околната среда. Румънската страна ще работи и по наблюдението на подводните кабели и част от енергийната инфраструктура.

Външният министър защити и позицията на правителството за засилване на дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна. Тя отхвърли твърденията, че България води две различни външни политики, и подчерта, че страната ни може да има национални позиции по отделни въпроси, като същевременно остава част от общата европейска политика.

Петрова уточни, че България не предоставя военна помощ на Украйна, но може да съдейства в области като енергетиката и инфраструктурата. По думите ѝ страната ни има възможност да допринесе за енергийната сигурност на Киев чрез съществуващата газова инфраструктура.

Във връзка със следващият многогодишен бюджет на Европейския съюз Петрова посочи, че България е нетен получател на европейски средства, но при определянето на бюджета трябва да се търси баланс между размера на финансирането и националната вноска. Тя подчерта, че позицията на страната ни е за по-балансиран бюджет.