13:50 / 17.06.2026
266
Към края на 2025 г. България разполага с 338 заведения за болнична помощ с 56 925 легла, сочат данни на Националния статистически институт. Спрямо предходната година броят на заведенията намалява с 3, докато болничните легла нарастват с 864, или с 1.5%. Най-голямо е увеличението при многопрофилните болници - с 633 легла, следвани от специализираните болници с ръст от 235 легла.
От общо 316 болници в страната 202 са публични - държавни и общински, а 114 са частни. Частният сектор продължава да набира тежест: към края на 2025 г. вече 31.3% от всички болнични легла се намират в частни заведения.
Осигуреността на населението с болнични легла в национален мащаб е 886.2 на 100 000 души. Картината обаче е силно нееднородна - Плевен лидира с 1347.2 легла на 100 000 души, следван от Смолян (1247.5) и Пловдив (1107.6). На дъното на класацията са Перник (424.4), Ямбол (432.2) и Видин (446.3) - разлика, надхвърляща три пъти между най-добре и най-слабо осигурените области.
Извън болниците страната разчита на 2380 заведения за извънболнична помощ с 1382 легла за краткосрочен престой. Сред тях доминират медицинските центрове - 906 заведения с 1017 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове (114 заведения, 288 легла). Денталните и медико-денталните центрове допълват картината с общо 146 заведения.
Други 148 лечебни и здравни заведения разполагат с 1875 легла, сред които 46 хосписа с 1493 легла и 12 центъра за деца с увреждания с 210 легла.
Лекарите: повече на брой, но все по-възрастни
В края на 2025 г. на основен договор в страната практикуват 30 409 лекари - увеличение с 260, или 0.9%, спрямо предходната година. Лекарите по дентална медицина са 8080, от които 6922 работят по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи наброяват 44 772 души, сред които 28 357 медицински сестри.
Разпределението по пол показва превес на жените сред лекарите - 16 945 (55.7%) срещу 13 464 мъже (44.3%).
Възрастовата структура на лекарското съсловие очертава тревожна тенденция. Най-многобройна е групата на 55–64-годишните лекари - 8890 души, или 29.2% от всички практикуващи. На второ място е групата 65-74 години с 6126 лекари (20.2%), а лекарите на 75 и повече години са 1591 (5.2%). С други думи, над една четвърт от практикуващите лекари в България вече са в пенсионна или предпенсионна възраст. Най-младите лекари - до 35 години - съставляват 19.6% от съсловието.
Диспропорциите между областите са значителни. Делът на младите лекари варира от едвам 3.4% в Монтана до 28.8% в Плевен - разлика от над осем пъти. Видин (4.0%), Ловеч (4.6%) и Кюстендил (6.1%) също страдат от остър недостиг на млади медицински кадри. При най-възрастните лекари картината се обръща - в Габрово и Враца делът на лекарите над 75 години е двойно по-висок от средния за страната (съответно 11.7% и 10.3%).
Осигуреността с лекари в национален мащаб е 47.3 на 10 000 души от населението. Най-високи стойности отчитат областите с медицински университети и университетски болници - Плевен (82.1), Пловдив (58.1), София-столица (57.8) и Варна (52.3). На обратния полюс са Кърджали (24.6), Разград (29.4), Ямбол (29.8) и Хасково (29.9) - областите с най-остър недостиг на медицински специалисти.
При денталните лекари водещи са Пловдив (19.9 на 10 000 души), Варна (18.1), Перник (16.1) и София-столица (16.0). Учудващо, самата столица заема последно място по осигуреност с денталните си 6.1 на 10 000 души, следвана от Разград (6.5), Монтана (6.8) и Търговище (7.0).
Сред практикуващите лекари по специалност най-голям е делът на общопрактикуващите - 3771 лекари, или 12.4% от всички. Следват кардиолозите (6.6%), анестезиолозите (6.1%), специалистите по акушерство и гинекология (5.9%), хирурзите (5.1%), педиатрите (4.7%) и невролозите (4.6%).
Медицинските сестри в страната са 28 357, от които 28 114 (99.1%) са жени. Възрастовата структура показва концентрация в средната и предпенсионната възраст - най-голям е делът на сестрите между 45 и 54 години (30.8%), следван от групата 55–64 години (27.2%). Сестрите над 65 години са 18.4% от всички практикуващи, докато младите до 35 години са само 11.7%.
При акушерките картината е значително по-благоприятна - най-голям е делът на най-младата възрастова група до 35 години (26.2%), което подсказва за по-успешно обновяване на тази професия в сравнение с останалите медицински специалности.
