Докато Русия и Украйна навлизат в третата година на война, а конфликтът между Израел и Хамас заплашва да се разпространи в целия Близък изток, страните от Балканите, както и някои от Европа, обмислят да въведат отново задължителната военна служба.

Почти едновременно Белград, Загреб и Прищина обявиха връщането на задължителната военна служба, а същата тема се обсъжда в Париж и Берлин.

Игор Новакович, изпълнителен директор на Центъра за международни отношения и сигурност (Фонд ИСАК), смята, че войната в Украйна явно е променила представата за армията не само на Балканите.

"Този конфликт показа, че същността на цялата война е в числеността на армията и артилерията.

"Мисля, че всички разбраха, че са необходими обучени кадри, защото ако нямаш сухопътни сили или, както се казва, ботуши на земята , въпросът е дали можеш да се защитиш в една хипотетична война", обясни Новакович пред Би Би Си Сърбия, цитиран от Dnes.bg.

Задължителната военна служба отново е предмет на интерес заради попълването на военния състав, защото от години се говори, че голям брой хора напускат професионалната армия.

"Това очевидно е проблем, защото не е достатъчно заплатите да са добри и сигурни, а трябва да се осигури и конкретна кариера на тези хора, което вероятно е било проблематично", допълва Новакович.

Докато по времето на бивша Югославия за някои е било престижно да се присъединят към тогавашната национална армия и дори е било прието да се организират големи изпращания на новобранците, в последно време хората са разделени по този въпрос, според различни проучвания.

В миналото хората са служили в Югославската народна армия (ЯНА) 15 месеца, след това една година, а според инициативите в Сърбия, Косово и Хърватия този вид задължение ще трае много по-кратко.

Понастоящем в нито една страна от бивша Югославия няма задължителна военна служба.