"Рентгенът вреден ли е?“ Това е един от най-честите въпроси, които пациентите задават, когато лекарят им назначи рентгеново изследване. Особено притеснени са родителите, когато става дума за дете.
Но трябва ли наистина да се страхуваме от рентгеновата снимка? Каква е разликата между рентген и скенер? Колко често може да се прави изследването и как се предпазват децата?
По тези и още въпроси разговаряме с д-р Илиева, специалист по образна диагностика.
– Д-р Илиева, нека започнем с въпроса, който вероятно чувате най-често: вреден ли е рентгенът?
Рентгеновото изследване използва йонизиращо лъчение и затова е напълно нормално пациентите да имат въпроси и притеснения. Но когато изследването е медицински необходимо, правилно назначено и извършено с подходяща техника, дозата на лъчение се поддържа възможно най-ниска, а ползата от получаването на точна диагноза обикновено е много по-голяма от потенциалния риск.
Важно е да разграничаваме необходимото медицинско изследване от ненужното излагане на радиация. Рентгенова снимка не се прави "просто за всеки случай“, а когато има медицинска причина.
– А защо родителите са толкова притеснени, когато рентгенът е за дете?
При децата подхождаме с особено внимание. Техните тъкани са по-чувствителни към йонизиращото лъчение, а и имат по-дълъг живот пред себе си, през който потенциалните дългосрочни ефекти биха могли да се проявят.
Затова при детската рентгенография настройките на апарата трябва да бъдат съобразени с размера и възрастта на детето. Целта е да се използва най-малката необходима доза, която позволява да се получи достатъчно качествен образ за поставяне на диагнозата.
– Значи една рентгенова снимка на дете не трябва да се възприема като нещо опасно?
Не бих използвала думата "безопасна“ в смисъл на абсолютно нулев риск, защото при йонизиращото лъчение винаги говорим за радиационен риск. Но при необходимото диагностично изследване той е много малък.
По-важният въпрос е: има ли медицинска необходимост от изследването и може ли то да даде информация, която ще помогне на лекаря да постави правилна диагноза или да избере лечение?
Когато отговорът е "да“, не бива страхът от рентгена да бъде причина да се отлага необходимото изследване. Световната здравна организация посочва, че при правилно назначени и извършени образни изследвания при деца ползите надвишават радиационните рискове.
– А как стои въпросът при възрастните? По-малък ли е рискът?
Възрастните също трябва да бъдат изследвани само когато има медицинска необходимост. Но при тях чувствителността към радиацията като цяло е по-ниска в сравнение с тази при децата.
Тук отново важи същият принцип – изследването трябва да е обосновано, а дозата да е оптимизирана. Това е част от добрата медицинска практика.
– Много хора смятат, че ако веднъж са си правили рентген, следващата снимка автоматично е опасна. Има ли значение колко рентгенови снимки сме правили през живота си?
Важно е да не се правят ненужни изследвания, но не трябва и да се създава страх от необходимата диагностика.
Когато лекарят назначава рентгенова снимка, той преценява медицинската необходимост. Добра практика е пациентът да информира лекаря за предишни изследвания, особено ако са правени наскоро, за да се избегне ненужно повторение.
Но не бива да отказваме необходимото изследване само защото "вече сме правили рентген“.
– А вярно ли е, че след рентгеновата снимка радиацията остава в тялото?
Не. Това е често срещано погрешно схващане. При стандартната рентгенография рентгеновото излъчване преминава през тялото по време на самото изследване. След приключването му в тялото не остава радиация.
– Има ли разлика между обикновена рентгенова снимка и скенер?
Да, и това е много важно уточнение. Компютърната томография – или скенерът – също използва рентгенови лъчи, но при нея се правят множество изображения, от които компютърът създава подробни срезове на тялото. Поради това дозата при CT обикновено е по-висока от тази при стандартната рентгенография.
Затова двете изследвания не трябва да се поставят под общ знаменател като просто "рентген“.
– А има ли изследвания, които не използват рентгеново лъчение?
Да. Например ехографията и магнитно-резонансната томография не използват йонизиращо лъчение. Но това не означава, че могат винаги да заменят рентгеновото изследване. Всеки метод има своите възможности и ограничения и изборът зависи от конкретния медицински въпрос.
– Какво бихте казали на родител, който се притеснява, че детето му трябва да бъде снимано?
Бих го посъветвала да зададе въпросите, които го тревожат. Родителят има право да знае защо се назначава изследването и каква информация се очаква да даде.
Но бих казала и нещо друго: не се страхувайте от необходимата диагностика.
Когато едно изследване е правилно назначено, апаратурата е подходяща, настройките са съобразени с пациента и се използва минималната необходима доза, рентгенографията е ценен и широко използван диагностичен метод. В МЦ ЛОРА максимално спазваме тези изисквания, така че може да бъдете спокойни, когато правите своите ренгенови изследвания при нас.
Понякога една снимка може да даде на лекаря информация, която е необходима, за да постави правилната диагноза и да започне правилното лечение.
– И накрая – кое е най-важното, което пациентите трябва да запомнят?
Не трябва нито да подценяваме радиацията, нито да се страхуваме от нея.
Правилният подход е "не повече, отколкото е необходимо, но достатъчно, за да поставим точна диагноза“.
Рентгеновото изследване трябва да бъде назначено с причина, извършено с подходяща техника и с грижа за безопасността на пациента. А при децата този принцип е още по-важен.
Най-добрият начин да се предпазим не е да избягваме всяка рентгенова снимка, а да избягваме ненужните рентгенови изследвания.



12:55 / 05.10.2026
213




