"Гергьовден е един от най-старите празници. След Освобождението започва оформянето на военната традиция в България", каза военният историк Мишо Йорданов в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС.

Орденът "За храброст" и първите военни чествания

Историкът се връща назад към 1880 г., когато княз Александър Батенберг учредява ордена "За храброст".

"С този орден награждават. Даван е на военнослужещи, проявили героизъм и саможертва", допълни Йорданов.

Тогава празникът се отбелязва с водосвет на знамената и тържествени обеди, а по-късно започват и по-мащабни военни паради.

"Празникът започва да се отбелязва с по-пищни паради"

По думите на Йорданов при управлението на княз Фердинанд военните тържества придобиват по-внушителен характер.

"Празникът започва да се отбелязва с по-пищни паради, с водосвет по традиция, пак по руски образец", обясни историкът.

Той допълни, че в този период са съществували и различни дати за военни празници, включително 17 април и 27 ноември, които по-късно отпадат.

"Традицията остава 6 май"

Йорданов посочи, че в крайна сметка 6 май се утвърждава като основен празник на армията. "След 1890 г. започва да се отбелязва по-пищно и остава само 6 май", каза той и отбеляза, че датата е свързана със Св. Георги – символ на храбростта.

Парадите през годините: "Трябва да впечатляват"

Историкът прави паралел между миналото и днешните военни чествания. "Парадите трябва да бъдат пищни, парадите трябва да бъдат впечатляващи", заяви Йорданов.

Той си спомня за мащабните чествания през 30-те години: "С прожекторите, с илюминациите. Всичко това създава впечатление и остава спомен. Днес това не възпроизведе кой знае какво впечатление", каза още историкът. 

Според него липсва внушителност и силно емоционално въздействие върху публиката.

"Празникът трябва да се чества"

Историкът подчерта значението на традицията и уважението към армията. "Когато се казва, че се прави парад и когато се почита войската, тя трябва да се чества", заключи Йорданов.