Военни почетоха паметта на загиналите герои на връх Каймакчалан
©
В словото си командирът на СКСО генерал-майор Явор Матеев посочи, че и днес, при тежки метеорологични условия, българският войник от Специалните сили, се изкачи на връх Каймакчалан и постави венец в памет на нашите воини. "В рамките на няколко дни отбелязахме Съединението на България, Добруджанската епопея и сега сме на този чутовен връх. Само си представете - на колко фронта и направления българската войска е водила тежки сражения и тези хора са защитавали семейството и Родината си", посочи генерал Матеев. Той изрази удовлетворение, че на тези паметни прояви идват все повече млади хора и подчерта: "Убеден съм, че всеки от Вас ще запази това в сърцето си и ще го предава на следващите поколения. Мъртвите няма как да върнем, но ние, живите трябва да почитаме техния подвиг", каза генерал-майор Матеев.
Слово произнесе и генерал (о.р.) Константин Попов, началник на отбраната в периода 2016 - 2017 г. и бивш председател на Комисията по отбрана в 44-ото Народното събрание, който заяви: "Тези хора са се оттеглили от позициите, загубили сме и войната, но те са спечелили уважението на всички нас, които след повече от 100 години сме отново тук".
В знак на уважение и почит бяха поднесени цветя и на плочата на създателя на Информационна агенция "Фокус" Красимир Узунов (1963 - 2019), офицер, завършил Артилерийското училище в Шумен, автор на редица творби с военноисторическа тематика, сред които и "Каймакъ-Чаланъ". С активната си обществена дейност, той допринесе за съживяване на спомена за подвига на българските воини на този връх.
На церемонията присъстваха още офицери, сержанти и войници от СКСО, генералният консул на Република България в Солун Антон Марков, заместник-ръководителят на Посолството ни в Атина Райко Николов, полковник Милчо Игнатов – военен аташе на Република България в Република Гърция и заместникът му подполковник Георги Бизев, кметовете на Община Садово Димитър Здравков и Община Брезово Калин Калапанков, заместник-председателят на Съюза на ветераните от войните на България полковник от запаса Петър Пандурски, родственици на участници в сраженията и други.
През 1916 г., в разгара на Първата световна война (1915 – 1918 г.), българските полкове, разположени на Нидже планина, се сблъскват с една от най-трудните битки на Македонския фронт. На изключително труднодостъпен терен и голяма надморска височина, в продължение на 46 дни, българските полкове защитават върха от настъплението на Сръбската дивизия. Защитата е стратегическа, тъй като предлага ключова позиция за контрол над региона и осигурява възможност за наблюдение на вражеските движения. В началото на октомври връх Каймакчалан попада в ръцете на противника, но героизмът на българските воини и техният непримирим дух остават завинаги в паметта на поколенията след тях. Тази битка остава не само символ на героизъм, но и на изключителна саможертва.