Това е много хубаво, че го казва държавен орган, в случая Сметна палата. Защото когато ние от неправителствения сектор обясняваме, че не само трябва да се повишават глобите, това е грешна политика. Трябва да се подходи комплексно и не само да се харчат пари за нови патрулки. Тези пари от глоби трябва да се харчат за пътна безопасност. Това заяви председателят на Българската асоциация на пострадали при катастрофи Владимир Тодоров пред NOVA.

Повод за коментара му бе одитът, според който над половин милиард лева стоят неизползвани във Фонда за безопасност на движението. Тодоров припомни, че "този фонд се пълни изцяло от глобите на шофьорите, от електронните фишове, а не от държавния бюджет". Според него основният проблем се крие в това кой управлява средствата: "Когато ти дадеш възможност само на министъра на вътрешните работи да харчи пари, той не вижда или не разбира, или не иска да проумее, че в тези 130 критични участъка всяка седмица умират хора".

Той беше категоричен, че наличният финансов ресурс е можел реално да спаси животи. "Държавата оправи 45-46, но останалите 70 критични участъка, където има някакъв технически проблем, не са оправени", подчерта експертът. Тодоров даде пример и с липсващите кръвни лаборатории: "Всяка седмица давате хора, които са с грешно положителни тестове за наркотици – загубили работа, после съдят МВР и МВР плаща, защото няма лаборатории. Трета година не може МВР да организира търгове, за да инсталира три нови лаборатории в страната. Ето, с тези пари може това да се случи".

За да се спре порочната практика, председателят на БАПК настоява за промяна в модела на управление. "Трябва да се промени начинът и участниците, които взимат решения за разпределението. Там трябва да се отвори кръгът на тези участници – Министерство на регионалното развитие, Министерство на транспорта, ако щете Министерство на здравеопазването. Защо не и Държавна агенция по безопасност. Тоест, не само МВР министърът да решава", предложи Тодоров.

По отношение на превенцията, той определи похарчените до момента 77 хиляди лева за информационни кампании като "капка в морето".