15:39 / 21.06.2026
302
Може би не на всички ни стана ясно какви ще бъдат окончателните текстове на промените. Затова предстои да видим какво ще бъде внесено в пленарната зала и най-вече какво ще бъде прието като окончателен вариант на измененията в Закона за съдебната власт. Това каза бившият окръжен прокурор на Плевен и бивш председател на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов в предаването "Метроном" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
"Основният дебат беше насочен към процедурите за избор на следващия състав на Висшия съдебен съвет. Това е дълго отлагана и крайно необходима стъпка за развитието на съдебната власт. Трябва всички да осъзнаем, че не става дума за маловажни въпроси или за технически детайли относно начина на провеждане на процедурата. Тези промени трябва да бъдат фундаментът, върху който да се изгради легитимността на бъдещия състав на Висшия съдебен съвет. Именно това ще позволи неговата дейност да бъде насочена към защита на обществения интерес и ще отключи потенциала за така необходимото усъвършенстване на съдебната система", каза Николов.
Според него, за да се случи това обаче, е необходимо да бъде гарантиран действително свободен и таен вот при избора на професионалната квота. Трябва да се видят и качествени кандидати - както от професионалната, така и от парламентарната квота. "Разбира се, всичко трябва да се случва по прозрачна и проследима процедура, която да бъде наблюдавана както от магистратите, така и от гражданите", поясни той.
По думите му свободният и таен вот при избора на професионалната квота не е механизъм за защита на магистратите от обществото, а напротив - защитава обществото от риска в бъдеще да бъдат вземани зависими решения.
"Всички видяхме през годините сериозните дефицити и отклонения, свързани с вземането или невземането на определени решения от предишни състави на Висшия съдебен съвет. Именно затова в комисията беше прието изборът да се провежда по окръжни райони. Законодателят обаче трябва да предвиди рисковете в райони с малък състав на съответните структури. Например има окръжни следствени служби с едва няколко следователи. Необходимо е процедурата да бъде организирана така, че свободният избор на колегите да бъде гарантиран. Трябва да се предвидят всички възможни механизми за защита - подходяща организация на секциите, видеонаблюдение, присъствие на наблюдатели от професионалните среди, а защо не и представители на обществото и медиите. Лично на мен ми се струва, че изкуственото разделяне на трите магистратски съсловия - съдии, прокурори и следователи - е по-скоро вредно. Би било полезно за гарантиране на процедурата да има общи избирателни комисии. Например по окръжни райони комисия от петима членове, в която да участват представители и на трите професии. Това би намалило до минимум риска от капсулиране на процеса и възможността вотът на колегите да бъде разпознат по някакъв начин", обясни Николов.
На въпрос дали срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта е бил достатъчен, той каза:
"Изглежда времето не достигна и, както често се случва в българската законодателна практика, важни предложения бяха направени в последния момент. Всички познаваме критиките към законодателния процес и начина, по който понякога се приемат промените. На всички ни се иска законодателните изменения да се случват след сериозно обществено обсъждане, при предвидимост и достатъчно време текстовете да бъдат анализирани. Но процесът в настоящия случай вече е факт и най-важното е тази процедура най-сетне да бъде задвижена", отбеляза той.
Вторият ключов фактор според него са качествените кандидати. "Що се отнася до парламентарната квота, това е прерогатив и огромна отговорност на народните представители. Смятам обаче, че обществото заслужава да бъде убедено в качествата на хората, които ще бъдат избрани. Важно е да се гарантира не само прозрачност относно това кой предлага кандидатите, но и обществото да бъде убедено, че те заслужават да бъдат натоварени с отговорността да управляват съдебната система. Не трябва да има никакви съмнения относно техния професионализъм, почтеност и независимост. Необходими са задълбочени изслушвания, проследимост на професионалната биография, прозрачност по отношение на имущественото състояние и всички останали обстоятелства, които биха позволили да се направи обективна оценка. Бъдещите членове на съвета трябва да бъдат безупречни както в професионален, така и в морален аспект", подчерта Николов.
