Ако България не беше членка на НАТО, щеше да ни се случи това, което стана в Грузия, Молдова и Украйна. Това каза бившият военен министър доц.д-р Велизар Шаламанов в “Денят на Фокус" по Радио “Фокус". В края на март отбелязваме 20-годишнината от присъединяването ни към НАТО. “Всички членове на Алианса са достойни като част от свободния свят. Идеята беше предложена от д-р Соломон Паси още през 1990 г., кандидатурата ни беше подадена през 1997 г. Бързо направихме необходимото, за да получим покана пред 2002 г. Показали сме сериозно развитие от дългата нощ на комунизма", поясни Шаламанов.

Основното предимство на Алианса е способността му да се променя, смята той. “Относно България в този период, голямо наше постижение е членството ни в ЕС. В рамките на НАТО трябва да се отбележи преминаването към изцяло доброволна служба, започването на модернизационни процеси през 2014 г. с приемане на Национална програма “България в НАТО и европейската отбрана", създаване за Център на компетентност по управление на кризи и възстановяване. През 2010 г. в Лисабон с новата си концепция Алианса започна вътрешна реформа", поясни Шаламанов.

Отварянето му към новите технологии беше отбелязано на конференцията в Мадрид през 2022 г. Алианса се разшири с 32 члена, но има стратегически партньорска в Япония, Южна Корея, Нова Зеландия, Австралия. “Това е съюз, който разбира предизвикателствата към сигурността в този турбулентен свят. НАТО е в центъра на глобалните проблеми. Една от промените, които бяха предизвикани от агресията на Русия, е че за пръв път след Студената война започна реално планиране за отбрана на Източна Европа и приложение на член 5 .Алианса не е забравил функцията си да гарантира сигурността на държавите членки.

Гласът на България в НАТО тежи толкова, колкото на САЩ, Германия, Франция и т.н. Решенията се вземат с консенсус. Неслучайно преди поканата ние изпълнявахме план за действие за членство с 4 основни елементи - демократизация, пазарна икономика, способности на ВС и вътрешна сигурност. Допринасяме към НАТО във всички тези области. Имаме още много какво да направим и тук предизвикателства ще има и в следващите 20 г", добави доц.д-р Велизар Шаламанов.

При реална заплаха от агресивни действия от страна на Русия към всички съседи, членството в НАТО е единствената гаранция за мир, убеден е той. “Европа не е готова за пълно мащабна война и това се вижда в икономически план - по отношение на планирането и на способностите в НАТО гаранции има за отразяване на агресия, но продължителен конфликт изисква мобилизация на индустрията. Този въпрос отдавна се обсъжда, важно е, че сега той става основен с предложението за комисар по отбраната в ЕС.

Нагласите на българите към НАТО са резултат от провежданата политика и ако искаме повече подкрепа за членството ни в НАТО, трябва да работим по стратегическата комуникация на външната политика. Във вътрешен план след организационните промени и започването на превъоръжаването трябва да говорим за мотивацията на хората да участват във въоръжените сили на страната си. От първостепенна важност е

въпросът за попълване на резерва на армията. Нужна е кампания за това, българските граждани да преминат подготовка за отбрана на страната и да положат клетва - това е най-добрата форма на защита на интересите на България", смята Шаламанов.

“В НАТО и ЕС участваме във вземането на всички решения. Имаме възможност по член 4 на Вашингтонския договор да поискаме консултации за сигурността си всеки път, когато идентифицираме заплаха. Многонационалните сили са мощно средство на НАТО, това не са чужди войски - те са гаранция за нашата сигурност. Това допълва нашите способности, онова, което не можем да постигнем със собствени сили по различни причини.

Единството е основна сила на Алианса и това трябва да бъде тема на фокус в следващите години за НАТО. Страните от глобалния юг трябва да бъдат приобщени чрез стратегически партньорства. Алианса има ясна визия, въпросът е българската отбранителна стратегия да допълва усилията на НАТО", завърши доц.д-р Велизар Шаламанов.