Изборите в Пазарджик налагат основния извод, че трябва да се стремим към прилагане на законодателството и основните усилия трябва да са насочени към това да се спазва както Изборния, така и Наказателния кодекс. Действията на институциите и на политическите партии трябва да са основно фокусирани в тази насока. Това каза Ваня Нушева – експерт по изборни системи и програмен директор на "Прозрачност без граници“, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Изборният кодекс е един от най-често променяните закони. От 2014 до 2022 г. са направени 26 промени, като повечето от тях – непосредствено преди изборите, посочи тя. "Не непрекъснатите промени в изборния закон са най-същественият проблем и решение на дефицитите, които виждаме, а неприлагането на законодателството“, смята Нушева.

Много важно е всички промени в изборното законодателство да бъдат инициирани и реализирани след широка експертна дискусия, подчерта експертът по изборни системи. "Това, което ние наблюдаваме през последната година, е обръщане на процеса наопаки. Веднага след последните парламентарни избори народните представители внесоха свои предложения за промени в Изборния кодекс и едва след това организираха дискусия по инициатива на една от партиите. Оказа се, че предложенията на експертите за промени се разминават много сериозно с предложенията, които политическите партии са внесли и приели на първо четене. Това поставя в една особена ситуация, в тупик процеса на промяна на изборното законодателство. Това е един сериозен проблем, който в момента стои като препятствие пред самите народни представители“, обясни Ваня Нушева.

Критиката към структурирането на Изборния кодекс според нея е основателна, тъй като тя затруднява работата на изборната администрация. "По отношение на правилата и действията на изборната администрация в Изборния кодекс има предвидени редица технически действия, чиято цел е да възпрепятства купуването на гласове и контролирания вот. Виждаме обаче, че те не могат да бъдат преборени чрез административни технически действия“, посочи експертът.

Тя очерта насоките, в които трябва да се работи за промени Изборния кодекс.

"На първо място – начинът, по който се съставят избирателните списъци. Това е основата на изборния процес. Няма как да имаме висока избирателна активност и да има интерес към изборния процес, когато никой от участниците в изборите не е достатъчно уверен, че избирателните списъци са точни, коректни и изчистени от т.нар. "мъртви души“. На второ място е начинът на съставяне на изборната администрация, особено на ниво СИК – обученията на членовете на СИК и създаването на нормален капацитет от знания и опит. Тук е необходимо да бъде приложен доста по-съдържателен подход от това, което виждаме в предложените законопроекти. Има основания да се мисли за включване на повече експертиза и да се изисква по-съдържателно обучение и тестове дали членовете на СИК са обучени и дали могат да се справят с изборните книжа, с правилата в Изборния кодекс“, обясни Нушева.

Липсата на доверие у избирателите в технологията на гласуване е съществен проблем, отбеляза тя. "Усилията трябва да са насочени към това да бъдат дадени гаранции за прозрачност и правилно функциониране на машините, а не непрекъснато да се хвърляме от технология на технология.“

Условията за финансиране на предизборната кампания, отчетността, скритите пари в политиката, начинът, по който се извършва онлайн комуникацията и реклама са теми, по които също трябва да се търсят решения, допълни Ваня Нушева. "Имаме дефицити в сферата на контрола на финансирането на политическата дейност. На практика имаме последващ контрол по документи от страна на Сметната палата. Целият процес на въздействие преди официалния старт на кампанията, финансите, които се влагат в този период, на практика не се отчитат никъде. Взаимоотношенията между политическите партии и кандидати и PR агенции предполагат укриване на част от действителните разходи, свързани с предизборната кампания. Държавната субсидия, медийните пакети за политическите партии, които не получават ежегодна държавна субсидия, достъпът до обществените медии и правилата за участие също са въпроси, които са пряко свързани с финансирането на партиите и трябва да бъдат обсъдени“, смята програмният директор на "Прозрачност без граници“.

Тя бе категорична, че няма как да има ефективно противодействие на купуването на гласове, ако усилията не са насочени към това да бъдат създадени достатъчно бариери в рамките на самите политическите партии към подобни практики. "Няма как да има ефективно противодействие на тези практики, ако институциите не приложат един системен, последователен и неизбирателен подход. Къде са институциите които следят, доказват и разследват купуването на вот? Ние видяхме крещящо отсъствие на тези институции в рамките на последните местни избори преди два дни“, посочи Ваня Нушева.