Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи санкции на две млекопреработвателни компании заради установено наличие на краве мляко в продукти, етикетирани като овче сирене. Наложената глоба надхвърля 1 милион лева.

Производството е образувано след извършено предварително проучване на КЗК по повод публикации за несъответствия в съдържанието на овче сирене през 2023 година.

От комисията уточняват, че публикациите са на "Сдружение за достъпна и качествена храна" и на Българското национално радио. В тях се посочва, че след проверка на сдружението "едно от пет овчи сирена, е направено само от овче мляко, останалите са смес" - овче с краве мляко, предаде BG on Air. 

КЗК се позовава и на Агенцията по храните, която след сигнал е взела проби от произволно избрани партиди от двете предприятия, изпратила ги е в хърватска лаборатория, която потвърждава наличието на краве мляко в овчето сирене, като в едно от овчите сирена е открито 63% краве мляко, с възможно отклонение от 7.55%, а в сирене на втората фирма - 7% краве мляко.

Проблемните партиди сирене са изтеглени от пазара

И двете фирми оспорват твърденията на Агенцията по храните и на Сдружението за достъпна и качествена храна за установено наличие на краве мляко в овчето сирене.

В решението си КЗК приема, че нарушенията на двете мандри са продължили кратко и са леки, но "предвид характеристиките на продуктите, неблагоприятните последици биха могли да доведат до значителен негативен ефект върху конкуренцията".

Затова комисията налага глоби, които са съответно 0,3 и 0,1% от оборота на фирмите. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.

Официална публикация на "Сдружение за достъпна и качествена храна":

"След проведен тест в акредитирана международна лаборатория направени и финансирани по поръчка на "Сдружение за достъпна  и качествена храна“ беше установено,  че само едно от 5-те най-скъпите и най-популярни на пазара овчи сирена наистина съдържат само овче мляко, останалото се смес-  овче с краве мляко.

Това със сигурност въвежда в заблуда българските потребители, които заплащат за този продукт едно от най-скъпите цени в сектора и очакват да получат продукт изцяло от овче мляко. Констатираното нарушение представлява и фрапантно нарушение на конкурентното право, защото към настоящия момент  1 литър от тази суровина е три пъти по-скъп от кравето мляко с което се размесва. Тоест реномираните производители на овче сирена получават в пъти по ниска като себестойност продукция.  Част от потребителите купуват именно овчето сирене поради алергии или по лекарско предписание и наличието на други видове мляко може да доведе до здравословни проблеми.

Още в края на миналата година след проведена от Сдружението кръгла маса на тема “Качествени ли са българските млечни продукти " експерти от ЗДКХ  препоръчаха на организациите на бранша да си направят отраслов стандарт, който доброволно да бъде спазван.

Все още очакваме да разберем, дали има съдържание на немлечни мазнини в изследваните петте овчи сирена.

Сдружението припомня, че използването им не е забранено и  е задължително наличието им в храните да бъде изрично изписано на етикетите им и потребителите да бъдат информирани надлежно.

“Тeзи крайно тревожни резултати хвърлят петно върху репутацията на българското овче бяло саламурено сирене, което в началото на на 2023 г се нареди на 19-о място в света според класацията на Taste Atlas", смята Андрей Велчев, Председател на УС на Сдружението за достъпна и качествена храна .

Според нея най-хубавото сирене в света е Пармиджано, а на 19-то място е именно родното овче бяло саламурено сирене. То се характеризира с нежна, влажна и ронлива текстура и свеж вкус. Освен в България сиренето е много популярно  в Македония, Румъния, Албания и Гърция.

Сдружение " За достъпна и качествена храна “ продължава да настоява за законови промени, които да разрешат на контролните органи да оповестяват обществено имената на компании, които нарушават разпоредбите за произвеждане на качествени храни.

В момента нормативната уредба не разрешава публикуването на имената на компании – извършители като дава право на Агенцията по храните да разгласи име на компания, единствено в случай че създадената от нея храна заплашва живота на потребителите.

За трите години от функционирането си ЗДКХ не е подавало несъстоятелен сигнал до Българската агенция по безопасност на храните, КЗП и други институции. Ежеседмично получаваме сигнали постъпили при нас чрез платформата www.zdkh.bg, в следствие на които се провеждат внезапни проверки от органите водещи до тревожни  констатации и предписания в търговските обекти".