Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Това е началото на края на езиковите гимназии, единственият успешен модел в българското образование, модел, който служеше за пример в международен план, модел, който "произвеждаше" умни, интелигентни, ангажирани и широко скроени личности! Това написа във Фейсбук профила си учителката и авторка на учебници по френски език Вяра Любенова по повод предложението на МОН за повече часове по математика, български език, литература и природни науки, за сметка на по-малко часове по чужди езици в гимназиите

"Пардон, вторият етап от края им е, след реформата от 2016 г. Драстичното намаляване на броя на часовете по чужд език ще доведе до още по-голямо опростачване на нацията ни. Защото в часовете по чужд език ние преподаваме не само граматика и лексика, а световна култура, литература, цивилизация, възпитаваме в толерантност, разбиране и приемане на Другия, в добри маниери и ред други неща. Ние не формираме емигранти, а успешни млади хора, някои от които завършват висшето си образование в чужбина, други остават и си учат в България, някои заминават, други се връщат, но всички намират своето място и се развиват пълноценно. Много ми е мъчно за този модел, чийто "продукт" съм и аз на който посветих целия си професионален път", пише още тя. 

В следваща публикация Любенова продлъжава становището си по темата: 

Това е не само краят на езиковите гимназии. Това е краят на чуждоезиковото обучение, което дава толкова много на децата! И е страшно. Защото е връщане назад в едни други времена. И в дългосрочен план също е страшно. Както ме подсетиха колеги, не всички деца могат да дойдат в София, не всички родители ще могат да ги подготвят и ще издържат финансово, за да се справят те с изпитите след 7ми клас. Онези, които искат да учат, ще ходят в частни школи, чужди институти и на частни уроци, но и чиито родители са заможни. Но там не се преподава култура и литература, кой има време за това? Пак ще се гонят сертификати.... често без реално съдържание. Много високо квалифицирани учители ще останат без работа, но, да речем, че на обществото за тях не му пука. Трябва обаче да му "запука" за поколението, което ще възпитаме и изучим. Какво ще знае, какво ще може, къде ще отиде емоционалната интелигентност, която е модерно да споменаваме, и която ние, без да сме знаели да я наричаме така, от десетилетия формираме с обучението по чужд език, както и другите дисциплини, предимно хуманитарните и изкуствата, разбира се, не си приписваме всичко... И казвам всичко това, без да противопоставям езиците на математиката, нито на други дисциплини. Може би трябва да се прегледа съдържанието им, оттам да отпадне нещо. Но не и да бъде за сметка на часовете, които формират граждани на света, а не тесногръди човечета, забили нос в боб чорбата.