Всяка година около 15 милиона души по света получават инсулт - състояние, при което кръвта и кислородът не могат да достигнат до мозъка.

Макар че инсултът е лечим, изследователите смятат, че повече от две трети от оцелелитеще се нуждаят от рехабилитация, която в зависимост от нуждите на човека може да включва речева, професионална и физическа терапия.

Предишни проучвания показват, че физическите упражнения след инсулт предлагат няколко ползи за здравето, включително намаляване на риска от повторен инсулт и подобряване на цялостното възстановяване.

Според скорошно проучване повтарящите се едноминутни серии от високоинтензивни интервални тренировки (HIIT) са по-ефективни за подобряване на аеробната кондиция след инсулт, отколкото традиционните умерени упражнения.

Нивото на аеробна физическа годност при хората с инсулт е ниско, като често то е недостатъчно за извършване на всекидневни дейности като изкачване на стълби или бързо ходене. Освен това терапевтите могат да се колебаят дали да подтикват пациентите с инсулт към по-интензивни упражнения, въпреки че изследванията показват, че те са полезни. Настоящото изследване, публикувано в списание Stroke, хвърля светлина върху ползите от HIIT при възстановяването след инсулт.

HIIT (High-Intensity Interval Training) е тренировъчен метод, който съчетава високоинтензивни упражнения с кратки периоди на почивка или нискоинтензивна активност. Основната идея е да се редуват кратки, но много интензивни физически усилия със също така кратки възстановителни периоди. Тази тренировка е известна с ефективността си при изгаряне на калории, подобряване на сърдечно-съдовата издръжливост и увеличаване на метаболизма.

Обикновено тренировката продължава между 10 и 30 минути и включва разнообразни упражнения като спринтове, скачане на място, клекове, лицеви опори, велоергометър или дори плуване, пише Puls.bg.  За целите на проучването учените са набрали 82 души, преживели инсулт, които са били в периода между шест месеца и пет години след инсулта.

Участниците в проучването са били разпределени в групи на случаен принцип, като са били подложени на високоинтензивни интервални тренировки или на умерени упражнения през три дни от седмицата в продължение на 12 седмици.

В края на проучването специалистите установяват, че нивата на кардиореспираторна кондиция (максималното количество кислород, което човек може да поеме по време на тренировка) на участниците в групата HIIT са се подобрили два пъти повече от тези в групата с умерени упражнения.

Освен това изследователите установяват, че подобрението остава над клинично важните прагове в HIIT групата осем седмици след края на проучването, което не е същият случай при групата с умерени упражнения.

Според учените постигнатата по-висока интензивност е ключовата разлика в резултатите. Чрез използването на интервален тренировъчен формат, при който сериите от упражнения с висока интензивност се редуват с възстановителни интервали с по-ниска интензивност, може да се постигнат ползите от по-интензивните упражнения без риск от прекомерна умора.