09:05 / 25.08.2026
97
Морето е свършило, банските са прибрани, но от почивката сме донесли нежелан "сувенир“ – ухото е запушено, сърби, започва да наболява и чуваме сякаш през памук. Първата мисъл обикновено е: "Останала ми е вода“. И започват опитите да я изкараме – скачане на един крак, накланяне на главата, бъркане с клечка за уши. Понякога обаче водата отдавна я няма, а зад усещането за запушване вече се развива възпаление.
Външният отит, известен още като "ухо на плувеца“, е типичен проблем през летните месеци. Среща се особено често при хора, които прекарват много време в морето или басейна, а комбинацията от влага, топлина и нарушена естествена защита на слуховия проход създава благоприятни условия за развитието на инфекция.
Не всяка болка след плуване означава, че просто е останала вода в ухото. Ако дискомфортът не преминава, а напротив – появят се сърбеж, засилваща се болка, секрет или намаление на слуха, трябва да мислим и за възпаление на външния слухов проход“, обяснява д-р Любомира Зеленска от Клиника за ушни, носни и гърлени болести на ВМА.
Ушната кал не е мръсотия.
Колкото и странно да звучи, един от начините да предпазим ушите си през лятото е да не се стараем прекалено много да ги "почистваме“. Ушната кал, или церуменът, има защитна функция. Тя подпомага естествената защита на кожата на външния слухов проход. Когато постоянно я отстраняваме с клечки, особено след продължително плуване, можем да нарушим тази бариера.
Водата сама по себе си невинаги е проблемът.
Продължителното овлажняване може да размекне кожата на слуховия проход, а ако към това добавим и микроскопични травми от клечки, нокти или други предмети, се отваря вход за бактерии и гъбички.
Често пациентът е убеден, че почиства ухото си, а всъщност допълнително травмира кожата. Външният слухов проход е много деликатен и дори малки наранявания могат да бъдат достатъчни, за да се създадат условия за възпаление, посочва специалистът и добавя, че рискът е по-голям при хора, които плуват често, както и при спад в имунитета на пациента.
Когато "водата в ухото“ започне да боли.
В началото външният отит може да бъде подценен. Появява се сърбеж или лек дискомфорт, усещане за пълнота и запушване. С напредването на възпалението обаче болката може да стане силна, слуховият проход да се подуе, да се появи секрет и слухът да намалее.
Има и един характерен белег – болката често се усилва при докосване и движение на външното ухо или при натиск върху хрущяла пред входа на слуховия проход - трагуса. Това е един от белезите, които ни насочват към външен отит. Пациентът може да казва, че го боли дори когато легне върху засегнатото ухо или само при леко докосване, но най-често болката е постоянна, обяснява УНГ-специалистът.
Причината за намаления слух също невинаги е "останала вода“. При възпаление отокът и натрупването на секрет могат да стеснят слуховия проход и звукът да достига по-трудно до тъпанчевата мембрана., а понякога и тя бива засегната, като възпалението може да ангажира и средното ухо.
Клечката за уши може да превърне малкия проблем в голям.
Усещането за запушване създава почти непреодолимо желание да "направим нещо“. Точно тогава се допускат и най-честите грешки. Клечката за уши може да избута ушната кал по-навътре, но при възпален слухов проход има и друг проблем – допълнително разранява вече раздразнената кожа. Още по-рискови са опитите с фиби, клечки, ключове и други предмети.
Правилото е много просто – в слуховия проход не трябва да влиза нищо, което използваме с цел механично почистване. Опитът сами да "отпушим“ болезненото ухо понякога е причината сравнително лекото раздразнение да се превърне в сериозно възпаление, предупреждава специалистът.
Спирт, олио, домашни капки – не експериментирайте.
Другият популярен подход е домашната аптечка. Спирт, различни масла, капки, останали от предишно заболяване, или антибиотик, помогнал на друг член на семейството, не са универсално решение. Причините за болка и запушване на ухото са различни. Без преглед човек не може да знае дали става дума за външен отит, натрупана ушна кал, възпаление на средното ухо, травма или друг проблем. Не е ясно и какво е състоянието на тъпанчевата мембрана, а това има значение при избора на локално лечение.
Капките за уши не са взаимозаменяеми. Това, което е подходящо при един проблем, може да бъде неподходящо при друг. Затова при болка, секрет или намаление на слуха самолечението не е добра идея“, подчертава д-р Зеленска.
За каквото и възпаление да става дума най-важното е ухото да не се мокри по никакъв начин преди да ви прегледа УНГ-специалист.
Басейнът ли е виновен?
Външният отит не означава непременно, че водата, в която сме плували, е била "мръсна“. Самото често и продължително мокрене може да наруши защитната среда на външния слухов проход. Затова проблемът се среща както след море, така и след басейн. След плуване е достатъчно главата да се наклони настрани и водата да се остави да се оттече естествено. Външната част на ухото може внимателно да се подсуши с кърпа. Не е необходимо и не е нужно слуховият проход да бъде "подсушаван“ отвътре с клечка.
А тапите за уши предпазват ли?
Не непременно и не са необходими за всеки. При хора с повтарящи се проблеми УНГ-специалист може да препоръча подходяща защита при плуване. Неподходящите или недобре поддържани тапи обаче могат да дразнят кожата, да задържат влага или самите те да са източник на инфекция. Затова и тук универсалното правило "слагайте тапи и няма да имате отит“ не е съвсем вярно.
В повечето случаи външният отит се повлиява успешно при навременно и правилно лечение. Има обаче пациенти, при които инфекциите на външното ухо изискват особено внимание. Сред тях са хората със захарен диабет, потисната имунна система и някои тежки хронични заболявания. При тях една на пръв поглед локална инфекция може да протече по-тежко и прегледът не трябва да се отлага.
Медицинска помощ е необходима и когато болката е силна или нараства, има секрет или кръв от ухото, значително намаление на слуха, температура или подуване и зачервяване около ухото.
Една от грешките е пациентът няколко дни да чака ухото да се "отпуши“, въпреки че болката става все по-силна. Зад усещането за вода може вече да стои възпаление, което изисква лечение, казва специалистът.
По думите й, ухото има собствен механизъм за почистване и защита и в повечето случаи не се нуждае от нашата активна намеса: След плуване оставете водата да се оттече, подсушете внимателно само външната част и не посягайте към клечката за уши.
Най-добрата профилактика е да не разрушаваме естествената защита на слуховия проход. А когато след море или басейн се появят болка, секрет или намаление на слуха, вместо да експериментираме у дома, е по-разумно да потърсим УНГ специалист, обобщава д-р Любомира Зеленска.
