Тормоз, заплахи и лечение на психично болни: Работят ли институциите у нас?

Какво трябва да се промени в психиатричната помощ у нас? 

"Решението е в подобряване на нормативната база и то не толкова в глава 5 от Закона за психичното здраве, колкото в поднормативните актове. До 2004 г. имаше правилници и приложение за него. Инструкции, които бяха свързани помежду си и не позволяваха тълкуване от който и да е.В  конкретния случай би трябвало прокуратурата да внесе искане до съда за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза, която да установи представлява ли опасност жената. Не може да се обобщава на базата недостатъчно факти без личен преглед", обясни доц. Владимир Наков от Дирекцията за "Психично здраве и превенция на зависимостите"към НЦОЗА пред NOVA. 

По думите му принудително лечение се извършва тогава, когато има противоправно деяние, което е санкционирано от съда.

"Тук има вододел между медицина и правото. Идва момент, в който трябва да преценим дали случаят на конкретния човек  е от компетентността на юристите или от на лекарите. Проблемът е, че когато едно лице веднъж бъде установено с подобно заболяване той го има цял живот. Това не е грип, от който да се излекуваме", твърди адвокат Юлиян Дацев.

Доц. Наков смята, че условията в психиатричните заведения са наистина мизерни.

"Спорно е кое по-тежката последица  за човека - да бъде в психиатрия или в затвор. Условията и на двете места са брутални и нечовешки. В заведенията, където се лекуват психично болни, ситуацията е критична. Може ли да очакваме, че някой ще си подобри психичното здраве на такива места", коментира още той.