18:51 / 18.09.2025
9193
Предложението председателите на ДАНС, ДАР и ДАТО да се избират с решение на Народното събрание и да не се назначават с указ на президента са своеобразно продължение на тенденцията на противоборства между президентската институция и изпълнителната власт. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ бившият директор на Централната служба за борба с организираната престъпност Тихомир Стойчев.
По думите му някой се цели в отслабване на възможностите на президента по някакви причини да има думата като главнокомандващ за издаването на указите и скрепяването с негов акт на предложените назначения от Министерския съвет.
"В Съвета по сигурност при премиера трябваше да се чуят доклади за евентуалните кандидатури, да се чуят какво е тяхното минало, кариерно развитие и т.н., дали те съответстват напълно с изискванията и очакванията за функциониране на този система. А президента според мен за пореден път пропуска една възможност да използва Консултативният съвет за националната сигурност, който е в неговите прерогативи да бъде задействан и да изиска доклади или там да се чуят истинските думи за неговите съображения да откаже издаването на указа на назначаването на г-н Денев, който е предложен от Министерски съвет“.
От начало на прехода се наблюдава тенденция за ликвидиране на структурите от системата за сигурност, "за да може да бъде довършен целият грабеж, на който се нагледахме през тези 36 години“, посочи още гостът и добави, че в приетия през 2015 година Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност доста ясно са разписани правилата, задачите и функциите на разузнавателната общност.
"Това са очите и ушите на управлението на държавата. Аз не знам кой би се нагърбил без информацията, без обективната картина от тези служби да вземе едно или друго решение, било във външнополитически, било във вътрешнополитически план или въобще за текущото тактическото управление на различните аспекти на държавата,“ посочи Стойчев в основата на желанието за промяна на това кой да назначава шефовете на съответните служби.
"Когато една система за защита на сигурността не работи, значи е сложена на карта националната сигурност и респективно е сложена на карта съществуването и функционирането на държавата в нейната пълноценност,“ посочи още експертът и добави, че целият Преход е всъщност деструктуриране или подривна дейност срещу националните държави, видимо ясно от криминалния начин, по който се извърши приватизацията в България, овладяването на контрабандните канали, в това, че партиите се превърнаха в корпорации, а службите бяха разградени и все по-увеличаващата се престъпност. "Криминалният преход продължава с целия списък от обекти, които бяха предложени за продажба, като част от тях ми се струва, че попадат и в списъка на стратегическите обекти, особено важни за националната сигурност, намиращи се по границите, в защитени зони и т.н.“.
