Една вечер преди девет години в българското градче Българи бразилска туристка се приближила до небрежно облечен мъж на средна възраст, заобиколен от бодигардове, случайни минувачи и фотографи. "Защо сте важен?“, попитала тя. "Не съм толкова важен“, отговорил той. Тя повторила въпроса, а той признал: "Аз съм президентът“, пише The Guardian.

Сега, през 2026 г., десният популист Румен Радев вече не е президент, а министър-председател – по-влиятелната от двете длъжности – след като неговата партия "Прогресивна България“ спечели убедително парламентарните избори през април. Докато мнозина в Европа през същия месец въздъхнаха с облекчение заради края на управлението на Виктор Орбан в Унгария, други се запитаха дали Радев няма да се превърне в следващия "разрушител“ на ЕС.

През първите му месеци на поста анализатори отбелязват признаци на по-транзакционна външна политика спрямо САЩ и Европа, както и някои първоначални ходове, които могат да бъдат възприети като благоприятстващи Русия.

През май България прекрати военната си подкрепа за Киев, като Радев заяви, че смята украинската кауза за "обречена“. Когато 36 държави се присъединиха към специален трибунал за преследване на Русия заради нахлуването ѝ в Украйна, България не се включи.

При посещението си в Париж за националния празник на Франция на 14 юли Радев изтегли България от т.нар. "коалиция на желаещите“, заявявайки, че страната няма капацитет да помага на Украйна и че военната подкрепа само ще удължи войната.

Само дни по-късно България се съгласи да приеме до осем американски самолета-цистерни за дозареждане във въздуха във военната база "Безмер“, които да подпомагат американските операции в Близкия изток.

"Той вече е неудобен лидер за Европа, защото действията му изненадват европейците с факта, че България в продължение на много години, въпреки вътрешните си предизвикателства, следваше проевропейския си курс“, заяви Мария Симеонова, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Тя посочи, че Радев, като същевременно запазва ангажимента на България към ЕС и НАТО, дистанцира страната от изграждащата се европейска архитектура за сигурност, като в същото време се стреми да продължи да се възползва от гаранциите за сигурност на САЩ.

"Очевидно липсва каквато и да е идеологическа последователност в начина, по който той провежда външната политика през първите си месеци. И това вече става много видимо“, допълни тя.

Междувременно министър-председателят, който преди това никога не е изразявал особено силни възгледи по отношение на вярата, религията или църквата, сега демонстрира близост с православното християнство.

През юни "Прогресивна България“ подкрепи "Шествието на семейството“ – християнско и патриотично събитие в подкрепа на традиционните семейни ценности, определяни като противоположни на "София Прайд“, който се проведе в същия ден.

Радев също така заплаши да наложи вето върху 21-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната ѝ срещу Украйна. Пакетът включваше мерки срещу главата на Руската православна църква патриарх Кирил.

"Не се интересувам от руския патриарх като личност“, заяви Радев пред журналисти. "Интересува ме фактът, че той е глава на Руската православна църква, която е източноправославна, точно както е и нашата църква. Загрижен съм за милионите хора, които принадлежат към тази църква.“

Източник, близък до Българската православна църква, пожелал анонимност, за да запази отношенията си с патриарха, заяви, че скорошното сближаване на Радев с църквата е изцяло политическо.

"Той няма нищо общо с църквата и религията. Това е 100% политика“, казва източникът. "Мисля, че това беше просто жест към Москва. Няма практическа полза нито за България, нито за Радев.“

Димитър Керанов, гостуващ сътрудник в Германския фонд "Маршал“ на САЩ, заяви, че Радев "седи на два стола“, като прави едновременно проевропейски и проруски изявления в опит да се хареса на разнородния си електорат. Според него обаче тази тактика няма да проработи.

"В България имаме една поговорка: Който седи на два стола, пада“, каза Керанов. "Според мен, ако продължи по този начин, рано или късно това ще се обърне срещу него.“

"Добре би било Радев да бъде държан под контрол от ЕС“

Владислав Бонев, 19-годишен студент по информационни технологии в Софийския университет, заяви, че е разочарован от правителството и че проруската реторика не представя България в добра светлина пред останалите европейски лидери.

Той обаче не е особено притеснен от възможността Радев да изведе България от ЕС и НАТО.

"Не мисля, че има за какво да се тревожим, защото той няма чак толкова власт, че да ни извади от ЕС“, казва той. "Но би било добре да бъде държан под контрол от ЕС.“

Все още е твърде рано да се определи дали Радев се превръща в новия Орбан.

Симеонова смята, че Радев, който не възприема ЕС като клуб, основан на солидарността, няма да бъде толкова разрушителен и няма да блокира ключови решения на съюза. Някои от действията му обаче могат да имат сериозни последици за България и да попречат на развитието на страната.

"Разликата с Орбан е, че действията на Орбан имаха последствия за ЕС и Унгария, докато действията на Радев ще имат последствия само за България – ще маргинализират страната, ще изолират бизнеса от възможности“, казва тя.

Керанов смята, че Радев няма необходимата политическа инфраструктура, за да бъде толкова разрушителен фактор като Орбан. Според него обаче той все още може да се превърне в по-неудобен лидер за Европа.

"Ако му бъде дадено достатъчно време, както беше дадено на Орбан като министър-председател, можем да очакваме той да консолидира властта си все повече, да блокира някои реформи, които не са в негов интерес, или дори да превърне тази проруска реторика в още по-проруска политика на практика“, казва той.

"Трябва да сме наясно, че в момента той просто тества почвата.“

Очакват протести през есента

Въпреки това някои смятат, че Радев ще се сблъска със сериозни проблеми през есента, когато българите се завърнат от летните си почивки.

Новоодобреният бюджет, който замразява минималната месечна заплата на 620,20 евро, предвижда бюджетен дефицит от 5,7% от БВП и разрешава поемането на до 10,1 млрд. евро нов държавен дълг, е предизвикал сериозно недоволство сред част от избирателите.

През декември миналата година предложеният държавен бюджет за 2026 г. предизвика масови протести, които доведоха до оставката на тогавашния премиер Росен Желязков и неговия кабинет.

Цветелина Марева, 27-годишна, която управлява детски център в София, заяви, че е разочарована от проруската позиция на Радев и би искала той да се съсредоточи върху предизборните си обещания.

"Сега виждаме, че той ни е излъгал“, казва тя. "Затова вероятно ще излезем на протест след лятото. Вече говорим за това в социалните мрежи. През септември съм сигурна, че ще има много протести.“