18:17 / 14.08.2025
1629
В много страни по света прекомерно дългите работни дни са част от ежедневието, особено в сектора на здравеопазването. Многобройни проучвания показват, че тези, които постоянно работят извънредно, застрашават здравето си в дългосрочен план.
Какво се случва в мозъка, когато хората работят повече от 52 часа седмично? Този важен орган в нашето тяло може дори видимо да се промени при постоянен стрес, особено при здравните работници. Това е установено след анализ на ЯМР-сканирания на 110 служители в сектора.
Данните са обработени от университета Чунг Анг в Сеул и сочат, че тези, които редовно работят над 11 часа всеки ден, имат увеличени мозъчни области – и по-специално отговорните за емоционалната регулация и изпълнителните функции като планиране и вземане на решения.
Това е особено очевидно в gyrus frontalis medius, област във фронталния лоб, която е с около 19% по-голяма при хората, работещи години наред по много часове над нормалното, отколкото при останалите.
Така наречената инсуларна кора и областите на темпоралната кора също показват по-големи обеми при анализа. Такива области участват в обработката на емоциите, контрола на импулсите и гъвкавата адаптация към нови ситуации. Това означава, че мозъкът се адаптира към повишените изисквания – сравнимо с мускул, който расте под стрес
Тези промени обаче могат да бъдат и ранен признак на претоварване.
Хроничният стрес е свързан с намаляване на когнитивните способности и повишен риск от психични заболявания в дългосрочен план. Установен е повишен риск от инсулт и инфаркт през 2015 г. сред хора, които редовно работят повече от 55 часа седмично. Депресията, тревожните разстройства и проблемите със съня също се срещат значително по-често при хронична преумора. Новото сега е, че структурната промяна в мозъка става видима.
Тези резултати повдигат важни въпроси – например дали въздействието върху здравето от извънредния труд може да се отрази и на мозъка. И дали законовите ограничения на работното време са достатъчно ефективни. В тази връзка като превенция експертите препоръчват да се правят съзнателни почивки. Много работещи хора навлизат в омагьосания кръг: има все повече и повече неща за вършене в службата и извънредният труд се натрупва. Тези, които не могат да намерят добър баланс между работа и личен живот и постоянно са претоварени, не само вредят на цялостното си благополучие, а и на здравето на мозъка си.
Целта на здравословния баланс между работа и личен живот е да имате достатъчно време и енергия, за да бъдете удовлетворени както професионално, така и лично. В проучването, направено от университета в Сеул, претоварените с работа лица са показали промени в мозъчните региони, отговорни за планирането, концентрацията, работната памет и емоционалния контрол с една пета в сравнение с хората, работили в нормален ритъм.
Този увеличен обем на част от мозъка обаче не е от полза на функционалността, а напротив. Какво означават тези промени, изследователите все още не са напълно сигурни. Те обаче подозират, че това са невробиологични адаптации към хроничен стрес на работа.
Увеличението на обема може да обясни защо претоварените хора са по-склонни да страдат от проблеми с концентрацията затруднения при вземане на решения и психологически стрес като депресия и тревожност.
Тези резултати показват, че дългото работно време може да предизвика невроадаптивни промени, които могат да повлияят на когнитивното и емоционалното здраве, категорични са изследователите. Те призовават преумората на работното място да бъде призната като сериозен проблем за здравето на мозъка и да му се противодейства с мерки за безопасност на труда.
Данните подчертават колко важен е добрият баланс между работа и личен живот за нашето психично здраве. Само когато работата и личният живот са в подходящо съотношение, можем да останем здрави и продуктивни в дългосрочен план. Оптималният баланс варира от човек на човек. Докато някои хора се нуждаят от повече време за семейство или хобита, други може да ценят повече професионалното развитие.
Изключително важно е да намерите път, който отговаря на вашите нужди и обстоятелства. Гъвкави модели като работа от вкъщи или на непълно работно време могат да бъдат полезни в това отношение.
Съзнателното време за почивка, по време на което наистина да се изключвате от всичко, свързано със служебните ангажименти, също е важно за здравословния баланс. Компаниите също могат да се възползват от това: доволните, добре балансирани служители са видимо по-продуктивни и по-малко склонни да се разболяват.
Здравословният баланс между работа и личен живот не е лукс, а необходимост за нашето здраве. Това трябва да бъде основен приоритет както за служителите, така и за работодателите. Само тези, които балансират работата и личния си живот, могат да останат продуктивни в дългосрочен план и да се погрижат за здравето на мозъка си.
Източик: zdrave.to
