Икономиката на България се е забавила през 2023 г. в унисон с тенденциите при ключовите европейски партньори. Инфлацията е продължила да се забавя, което излага на риск присъединяването към еврозоната през 2025 г.

Реалните увеличения на заплатите са изпреварили растежа през 2023 г., подхранвайки опасенията за конкурентоспособността. Новата ескалация на политическата несигурност заплашва планираните от правителството реформи.

Това се казва в най-новия доклад на Световната банка в частта му за нашата страна.

Доходи

Въпреки че България се доближава постепенно до средните доходи в ЕС от началото на века, пътят й на развитие остава неравномерен. До 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) е достигнал 62,1 на сто от средния БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка.

Освен това институционалните и правителствените слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността, пише в документа.

Икономическият растеж е спаднал умерено през 2020 г., следван от рязко възстановяване през 2021-2022 г.

Фискалната позиция на страната остава силна въпреки разходите заради различни кризисни ситуации. Нетният дефицит не е надхвърлил границата от 3 на сто през никоя от кризисните години, а държавният дълг при прогнозирани 23,8 на сто от БВП през 2023 г. е останал един от най-ниските в ЕС.

През 2015-2020 г. икономическият растеж е подобрил жизнените стандарти за средните и най-бедните 40 на сто от домакинствата.

Тези подобрения са довели до значимите 9,6 процентни пункта намаление на бедността за периода.

Инфлация

Увеличението на потребителските цени е продължило да се забавя през 2023 г., за да достигне 3,8 на сто до януари 2024 г. Въпреки това дезинфлацията е бавна и средната годишна инфлация е ударила 15-годишен максимум от 9,5 на сто през 2023 г.

Прогнозите на Световната банка сочат, че фискалният дефицит е достигнал 2,4 на сто от БВП през 2023 г., или под тавана от 3 на сто от Маастрихт.

Прогнозите са икономическият растеж на България да нарасне през 2024-2025 г. с очакваното възстановяване в еврозоната.

Целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. може да се окаже трудна, но не и невъзможна за постигане, ако се формира стабилно правителство и тенденцията за дезинфлация продължи през идните месеци.

Политическите рискове ескалираха отново след провалената ротация на кабинета, която свали от власт последното редовно правителство през март 2024 г.

Страната върви към нови избори - шестите за около 3 години, което може да забави темпа на реформите и да застраши постигането на ключови политически цели като присъединяването към еврозоната, предупреждава Световната банка.